Направо към съдържанието

Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург
пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург,
велика херцогиня на Тоскана
Родена
Починала
ПогребанаЗакупи, Чехия
Управление
Период1690 – 1693 (пфалцграфиня )
1723 – 1737 (велика херцогиня)
Други титлипринцеса от Саксония-Лауенбург
Герб
Семейство
БащаЮлий Франц (Саксония-Лауенбург)
МайкаХедвиг фон Пфалц-Зулцбах
Братя/сестриФранциска Сибила Августа фон Саксония-Лауенбург
СъпругДжан Гастоне Медичи (2 юли 1697 – 1737)
Филип Вилхелм Август фон Пфалц (29 октомври 1690 – 5 април 1693)
ДецаМария Анна Нойбургска
Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург в Общомедия

Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург (на немски: Anna Maria Franziska von Sachsen-Lauenburg; * 13 юни 1672, Нойхауз на Елба; † 15 октомври 1741, Райхщат) от род Аскани, е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитби пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург и велика херцогиня на Тоскана (1723 – 1737).

Живот

[редактиране | редактиране на кода]
Анна Мария Франциска (дясно) и нейната сестра Франциска Сибила Августа (ляво), ок. 1690

Тя е най-възрастната дъщеря на херцог Юлиус Франц фон Саксония-Лауенбург (1641 – 1689) и пфалцграфиня Хедвиг фон Пфалц-Зулцбах (1650 – 1681), от фамилията Вителсбахи, дъщеря на пфалцграф Христиан Аугуст. През 1676 г. фамилията се мести в дворец Шлакенверт в Бохемия. След смъртта на баща ѝ тя и по-малката ѝ сестра Франциска Сибила Августа са поставени под опекунството на император Леополд I (1640 – 1705).[1]

Анна Мария Франциска се омъжва на 29 октомври 1690 г. в Рауднитц за принц и пфалцграф Филип Вилхелм Август фон дер Пфалц (1668 – 1693) от род Вителсбахи. Най-голямата му сестра Елеонора Магдалена е омъжена от 1676 г. за император Леополд I. Той умира след три години на 24-годишна възраст от висока температура.

На 2 юли 1697 г. Анна Мария Франциска се омъжва в Дюселдорф за Джан Гастоне де Медичи (1671 – 1737), велик херцог на Тоскана. Следващата година той отива във Франция и през 1708 г. се разделят.[2] Джан Гастоне живее във Флоренция, а Анна Мария Франциска остава в бохемските си земи, най-вече в Райхщат (днес Закупи). Те повече не се виждат.

През 1723 г. тя довършва църквата в Политц.[3] Анна Мария Франциска умира като последна от рода на херцозите на Лауенбург и е погребана до първия си съпруг в градската църква в Райхщат.

Деца

[редактиране | редактиране на кода]

Анна Мария Франциска и Филип Вилхелм Август имат децата:

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste: in alphabetischer Folge von genannten Schriftstellern, Band 92, J. F. Gleditsch, 1851, S. 363
  • Peter von Kobbe: Geschichte und Landesbeschreibung des Herzogthums Lauenburg, Band 3, Harro von Hirschheydt, 1837, S. 92
  • James Cleugh: Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie, 4. Auflage, Piper, München 2002, S. 367 ff. ISBN 3-492-23667-7.
  • Strathern, Paul: The Medici: Godfathers of the Renaissance, Vintage books, London, 2003, ISBN 978-0-09-952297-3
  • Hale, J.R.: Florence and the Medici, Orion books, London, 1977, ISBN 1-84212-456-0

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.badische-heimat.de, архив на оригинала от 18 май 2015, https://web.archive.org/web/20150518065043/http://www.badische-heimat.de/neu/projekte/dossier/rastatt/biografie.pdf, посетен на 9 май 2015 
  2. ↑ Jahrbuch fur Europaische Geschichte 2007, Band 8, S. 60, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007 (Digitalisat[неработеща препратка])
  3. ↑ Johann Gottfried Sommer: Das Königreich Böhmen: Bd. 1 Leitmeritzer Kreis., J. G. Calve, 1833, S. 310
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анна_Мария_Франциска_фон_Саксония-Лауенбург&oldid=12115200“.