Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург
| Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург | |
| княгиня на Шварцбург-Рудолщат и Шварцбург-Зондерсхаузен | |
 | |
| Родена |
19 февруари 1871 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Георг фон Шьонбург-Валденбург |
| Съпруг | Гюнтер Виктор (Шварцбург-Рудолщат) (9 декември 1891 – неизв.) |
| Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург в Общомедия | |
Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург (на немски; * 19 февруари 1871, Хермсдорф при Дрезден; † 7 ноември 1951, дворец Зондерсхаузен) е принцеса от Шьонбург-Валденбург и чрез женитба последната княгиня на Шварцбург-Рудолщат (1891 – 1925) и Шварцбург-Зондерсхаузен (1909 – 1918) до края на монархията в Германия на 23 ноември 1918 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на принц Георг фон Шьонбург-Валденбург (1828 – 1900) и съпругата му принцеса Луиза фон Бентхайм-Текленбург (1844 – 1922), дъщеря на принц Адолф фон Бентхайм-Текленбург-Реда (1804 – 1874) и принцеса Анна Ройс-Шлайц-Гера (1822 – 1902).[1] Сестра е на Херман фон Шьонбург-Валденбург (1865 – 1943) и Улрих Георг (1869 – 1939).
Анна Луиза няма право да се омъжи за първата си любов граф Пюклер, студентски приятел на брат ѝ Херман. Тя се омъжва на 9 декември 1891 г. в Рудолщат за първия ѝ братовчед княз Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат (* 21 август 1852; † 16 април 1925), единствен син на принц Адолф фон Шварцбург-Рудолщат (1801 – 1875) и принцеса Матилда фон Шьонбург-Валденбург (1826 – 1914), дъщеря на княз Ото Виктор I фон Шьонбург (1785 – 1859) и принцеса Текла фон Шварцбург-Рудолщат (1795 – 1861. Те имат мъртвородено дете (*/† 3 септември 1892, Рудолщат).[2][3] От мъка тя си отрязва късо косата.
Гюнтер Виктор е болен и последният регент на двете княжества до Ноемврийската революция 1918 г., абдикира на 22 ноември 1918 г. Нейният съпруг я определя за единствена наследница. През 1942 г. вдовицата Анна Луиза фон Шьонбург-Валденбург осиновява племенника си Вилхелм фон Шьонбург-Валденбург (1913 – 1944), също и синът му Улрих (* 1940).[4]
През 1945 г. Анна Луиза е национализирана, но има право да остане да живее до смъртта си в двореца резиденция в Зондерсхаузен. През 1949 г. тя е жител на ГДР.
Умира на 80 години на 7 ноември 1951 г. в дворец Зондерсхаузен.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Княз Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат -
Дворец резиденция в Зондерсхаузен
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerlinde Gräfin von Westphalen: Anna Luise von Schwarzburg. Die letzte Fürstin. Jenzig, Golmsdorf, 2011, ISBN 978-3-910141-79-7.
- Jens Henkel: Anna Luise von Schwarzburg 1871 – 1951. Ein Leben in Bildern aus ihrem photographischen Nachlass. Thüringer Landesmuseum Heidecksburg Rudolstadt, Rudolstadt 2005, ISBN 978-3-910013-54-4.
- Constantin von Wurzbach: Schönburg, die Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146
- L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. III 565
- Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 162
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Schönburg 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Schwarzburg 7, genealogy.euweb.cz
- ↑ Anna Louise Prinzessin v.Schönburg-Waldenburg, ww-person.com
- ↑ House Laws of Schwarzburg, heraldica.org
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Anna Prinzessin von Schönburg-Waldenburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- Ann Luisa Prinzessin von Schönburg-Waldenburg, thepeerage.com
- Schönburg The house in the Online Gotha, almanachdegotha.org
- Schwarzburg, Online Gotha, angelfire.com