Направо към съдържанието

Анна Крамер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Крамер
българска и полска графичка
Роден
Хороденка, Полша (днес Городенка, Украйна)
Починал
Националност Полша
 България
Направлениеграфика

Aнна Соломон Крамер-Бехар е художничка, специализирана в графиката, най-много в техниката „суха игла“. Металните ѝ гравюри са изпълнени със светлина и оптимизъм и тънък графичен език, посветени предимно на пейзажа. [2]

Анна Крамер, родена като Aнна Соломон Крамер, е родена на 15 август 1889 г. в Полша, град Хороденка (днес град Городенка, от 1939 г. в състава на Украйна)[3]. Следва графика във Виена и живопис в Париж (1924 – 1927 г.). Във виена тя учи при проф. Християн Лудвиг Мартин и проф. Жермон в Париж. Под влиянието на проф. Мартин младата студентка започва да посещава представления и концерти и да рисува от натура. Тъй като осветлението не е естествено, тя залага на своя усет към натурата и композицията. След това става позната на по-старите софиянци с това, че е постоянен посетител на концертите в зала „България“, където винаги рисува музикантите от натура. Има специфичен стил, в който всичко е посветено на движението, динамиката, първото и свежо усещане за натурата и нейното многообразие.

Нейни самостоятелни изложби се състоят в София през 1936 г., 1945 г., 1972 г., и посмъртно – през 1979 г. Нейни творби се съхраняват в колекции в НХГ и редица галерии. Участва в колективните изложби на СБХ.

Анна Крамер е еврейка[4], която идва в България и се посвещава на изкуството. Получава името Бехар след като се омъжва за доктор Бехар. Майка е на две дъщери, пианистки – Еми и Юлика Бехар.[5]

Анна Крамер е и една от първите майстори на модерния екслибрис в България. [6]

Умира на 25 септември 1976 г. в град София.

В нейна памет Петър Чуховски създава книгата „Анна Крамер“, която представя монографичен очерк с 54 нейни репродукции. Книгата е издадена през 1973 г. от издателство „Български художник“.

  1. ArtPrice/Анна Крамер-Бехар (1889 – 1976)
  2. „Анна Крамер“, Петър Чуховски, 1973 г., изд:„Български художник“, София
  3.  Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том I, 1980 г.
  4. shalompr.org
  5. www.ploshtadslaveikov.com
  6. www.artprice.bg