Направо към съдържанието

Ана Аткинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Анна Аткинс)
Ана Аткинс
Anna Atkins
английски ботаник и фотограф
Портрет на Ана Аткинс от 1861 г.
Портрет на Ана Аткинс от 1861 г.

Родена
Починала
9 юни 1871 г. (72 г.)
Халстед плейс, Обединено кралство

НационалностОбединено кралство
Научна дейност
Областботаника, фотография
ПовлиянаУилям Фокс Талбот, Джон Хершел
Ана Аткинс в Общомедия

Ана Аткинс (моминско име: Чилдрен 16 март 1799 г.(1799-03-16)9 юни 1871 г.[1]на английски: Anna Atkins) е английски ботаник и фотограф. Смятана е за първия човек, публикувал книга, илюстрирана с фотографски изображения. [2][3][4] Според определени източници тя е и първата жена, създала фотографско изображение.[3][4][5][6]

Аткинс е родена през 1799 г. в Тънбридж, графство Кент, Обединеното кралство.[1] Нейната майка, Хедър Ан Чилдрен, не успява да се възстанови от усложнения, причинени от раждането, и умира на следващата година.[5] Ана се сближава с баща си, Джон Джордж Чилдрен[7] и получава необичайно добро „научно образование за жена по нейното време“.[8] Подробните ѝ гравюри на черупки са използвани като илюстрации в преведената от баща ѝ книга на Жан-Батист Ламарк „Произход на черупките“.[8][9]

През 1825 г. Ана се омъжва за Джон Пели Аткинс, търговец в Западноиндийската компания. Двамата се местят в Халстед Палас, семейното имение на Аткинс в Графство Йорк.[8] Семейството няма деца.[10]

Аткинс не се отказва от интереса си към ботаниката, като продължава да събира и изсушава растения. Най-вероятно изсушените екземпляри по-късно са използвани като фотограми.[8]

Джон Джордж Чилдрен и Джон Пели Аткинс са приятели с Уилям Фокс Талбот - един от пионерите във фотографията.[8] От него Ана научава за две свързани с фотографията изобретения, а именно техниката на „фотогеничната рисунка“ (при нея обектът се поставя светлочувствителна хартия, която се поставя на слънце, за да се получи образ) и калотипията (подобен метод, при който се използва хартия, обработена със сребърен йодид).[11][12]

Към 1841 г. Аткинс вече е имала достъп до фотоапарат.[8] Някои източници сочат Ана за първата жена фотограф[3][4][5][6][13], докато според други това е Констанс Талбот, съпруга на Уилям Фокс Талбот.[14][15][16] Липсата на каквито и да е запазени фотографии, дело на Ана Аткинс[8] или Констанс Талбот[15], прави разрешаването на този спор малко вероятно.

„Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“

[редактиране | редактиране на кода]
Цианотипна фотограма, направена от Ана Аткинс и включена в книгата ѝ „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“

Друг приятел на Аткинс и Чилдрен, сър Джон Хершел, изобретява цианотипната фотография (процес подобен на калиотипията, но с използването на железен амониев цитрат вместо на сребърен йодид) през 1842 г.[1] В следващата година Аткинс прилага този процес върху образци от водорасли, правейки цианотипни фотограми, които се получават чрез притискане на изсушеното водорасло към цианотипната хартия.[5]

Детайл от титулната страница на „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“

Аткинс публикува сама своите фотограми през октомври 1843 г. в първото издание на своята книга „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“.[2] Въпреки че книгата е издадена частно, в ограничен тираж и с текст написан на ръка, „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“ се смята за първата книга, илюстрована с фотографски изображения.[2][3][4][17]

Аткинс издава общо три тома от „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“ в десетилетието между 1843 г. и 1853 г.[18] Смята се, че до днес са запазени едва 17 копия от книгата и не всяко от тях е в завършен вид.[19] Поради историческата значимост и малкия брой копия книгата е изключително скъпа. Едно нейно копие е продадено на търг през 1996 г. за сумата от 133 500 британски паунда.[7][18]

По-нататъшна работа

[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те и 60-те години на XIX век Аткинс работи по различни фотографски проекти, включително книгата „Цианотипи на британски и чуждестранни папрати“, подготвена заедно с нейната добра приятелка Ан Диксън. Освен това Аткинс публикува книги със съдържание различно от фотографското. [20][21]

Ан Аткинс умира в Халстед плейс на 72-годишна възраст през 1871 г. Като причина за смъртта са посочени ревматизъм, парализа и изтощение.[5]

  1. а б в Art encyclopedia. The concise Grove dictionary of art. Anna Atkins. // Oxford University Press, 2002. Посетен на 19 май 2015 г.((en))
  2. а б в Parr, Martin. The photobook, a history, Volume I. London, Phaidon, 2004. ISBN 0-7148-4285-0.((en))
  3. а б в г James, Christopher. The book of alternative photographic processes, 2nd edition. Clifton Park, NY, Delmar Cengage Learning, 2009. ISBN 978-1-4180-7372-5. Посетен на 19 май 2015 г. Архив на оригинала от 2021-10-06 в Wayback Machine.((en))
  4. а б в г New York Public Library. Seeing is believing. 700 years of scientific and medical illustration. Photography. Cyanotype photograph. Anna Atkins (1799–1871). // 23 октомври 1999 – 19 February 2000. Посетен на 19 май 2015 г.((en))
  5. а б в г д Sun gardens: Victorian photograms. New York, Aperture, 1985. ISBN 0-89381-203-X.
  6. а б Clarke, Graham. The photograph. Oxford; New York, Oxford University Press, 1997. ISBN 0-19-284248-X.((en))
  7. а б Ware, Mike. Cyanotype: the history, science and art of photographic printing in Prussian blue. National Museum of Photography, Film & Television, 1999. Посетен на 19 май 2015.
  8. а б в г д е ж Halstead Parish Council. Parish history: Anna Atkins // Посетен на 19 май 2015.((en))
  9. Historic figures. Anna Atkins (1799–1871) // BBC. Архивиран от оригинала на 22 декември 2005 г. Посетен на 19 май 2015.
  10. John Pelly Atkins // Legacies of British Slave-Ownership. University College London. Посетен на 16 март 2015.((en))
  11. Ocean flowers: Anna Atkins's cyanotypes of British algae // New York Public Library Digital Gallery. Посетен на 19 май 2015.((en))
  12. Roger Taylor. Impressed by the Light: British Photographs from Paper Negatives, 1840–1860. NY, Metropolitan Museum of Art, 2007. с. 287.((en))
  13. Cumming, Laura. Things aren't what they seem. The V&A's exhibition of its vast photo archive shows how the camera can transform even the humblest object // The Observer. 10 март 2002. Посетен на 19 май 2015 г.((en))
  14. Glauber, Carole. Book review. Seizing the light: a history of photography // F2 eZine. April–June 2001. Посетен на 19 май 2015.((en))
  15. а б Smith, Vivienne. Talbot, Constance: Woman at forefront of photography // Derby Evening Telegraph. Архивиран от оригинала на 2008-12-04. Посетен на 19 май 2015.((en))
  16. Gover, C Jane. The positive image: women photographers in turn of the century America. Albany, State University of New York Press, 1988. ISBN 0-88706-533-3. с. 6. Посетен на 19 май 2015 г.((en))
  17. Peres, Michael R. The Focal Encyclopedia of Photography: Digital Imaging, Theory and Applications, History, and Science, 4th edition. Amsterdam and Boston, Elsevier/Focal Press, 2007. ISBN 978-0-240-80740-9.((en))
  18. а б Rare book by woman pioneer goes to auction // The Guardian (London). 19 юни 1996.((en))
  19. Anna Atkins (1799–1871), Photographs of British Algæ. Cyanotype Impressions., Robert Hunt's copy // Christie's Inc, 19 май 2004. Посетен на 19 май 2015 г.((en))
  20. Boase, Frederic. Atkins, Anna // Modern English biography. Volume IV. Netherton and Worth, 1908. Посетен на 19 май 2015 г.((en))
  21. New general catalog of old books and authors. Author names starting with At // Посетен на 19 май 2015 г.((en))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Atkins в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​