Анна-Мария Равнополска-Дийн
| Анна-Мария Равнополска-Дийн | |
 | |
| Родена | Анна-Мария Равнополска-Дийн
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Национална музикална академия |
| Работила | арфистка |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | арфа |
| Анна-Мария Равнополска-Дийн в Общомедия | |
Анна-Мария Йорданова Равнополска-Дийн (3 август 1960) е световноизвестен български и американски музикант – изпълнител на арфа, композитор, музикален педагог, музиколог и телевизионен водещ.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]През 1982 г. завършва Българска държавна консерватория в София.[1] По-късно по препоръка на бележития испански арфист Никанор Цабалета е приета да учи при Лиана Паскуали, в Букурещ, която е ученичка на Марсел Турние. След изяви на международни конкурси е поканена да продължи по-нататъшното си обучение в САЩ от Сюзън Макдоналд, в Джулиърд Скул ъф Мюзик и Университета на Индиана в Блумингтън САЩ).[2] Там, през 1991 г. завършва специализация за концертиращи музикални изпълнители и е наградена с „артист диплома“[1][3]).[4] През 2002 г. защитава докторска дисертация на тема „Арфата като колористичен инструмент в началото на ХХ век“[5] към Нов български университет,[1] София (България).
Изпълнителска и преподавателска кариера
[редактиране | редактиране на кода]
Дебютът ѝ на световната сцена започва като солист в международните арфови конкурси в Гарджилес, Мюнхен и Йерусалим. По време на специализацията си в САЩ, Равнополска-Дийн е забелязана от шоуто за млади таланти на нюйоркското радио WXQR, и е представена като един от изгряващите млади таланти на своето поколение.[2]
През 1991 г. става преподавател в Американския университет в България, където е хоноруван професор по музика.[6]
През 1992 г. прави своя дебют и в камерната зала „Уейл“ в концертния център Карнеги Хол, Ню Йорк.[7] Участва като солист и специален гост на международни арфови конгреси във Виена, Копенхаген, Сиатъл, Прага, Женева.[2] Свири също така в престижни европейски зали като Сал Поарел, Нанси, Франция, в Гастайг, Мюнхен.[8]
След завръщането си от САЩ в България развива активна концертна дейност и представя на българска сцена богат репертоар от класически арфови произведения, както и много нови творби на чужди и български композитори.
Редица видни български композитори ѝ посвещават нови произведения сред тях са Лазар Николов, Димитър Сагаев, Симеон Пиронков, Драганова. Димитър Сагаев пише за нея две ноктюрни. Димитър Христов ѝ посвещава серия от 24 етюда за арфа. По късно, Равнополска-Дийн има честта да представи Христов с цялата серия етюди на самостоятелен концерт по-случай 75-ия му рожден ден през 2008 г.[9]
На 13 юни във Видинската зала на филхармонията, а на 14 юни 2008 г. в зала „България“, Равнополска-Дийн участва като солист при представянето на рядко изпълнявания „Концерт за арфа и оркестър“ на Карл Райнеке с Видинската държавна филхармония, под диригентството на Ханс Петер Оксенхофер.[10]
Освен на като класически арфист Равнополска-Дийн има изяви на пиано, парагвайска арфа, различни видове келтски и ирландски арфи, както и на финландската цитра кантеле. В репертоара ѝ влизат както класически произведения за арфа, така и джаз, поп и фолклор.
Композиторска дейност
[редактиране | редактиране на кода]Кариерата си като композитор Равнополска-Дийн започва с пиеси за арфа и пиано. Първата ѝ композиция, „Импровизация“ за арфа е написана през 2003. Пише серия от творби вдъхновени от поезията хайку за арфа.[11] По-късно твори и композиции за арфа и глас, арфа и флейта, пиано, пиано на четири ръце. През 2010 г. квартет „Хорс“ изпълняват първия ѝ струнен квартет „Ищван“. Постепенно интересът ѝ към джаза проличава в творчеството ѝ и така се появява джаз триото „Just Like This“ за пиано, саксофон и ударни, композицията „Circus“ за джаз бенд, изпълнен от Благоевградския джаз бенд.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Компактдискове
[редактиране | редактиране на кода]- 1992 – A Harpist's Invitation to the Dance (Gega New)
- 1994 – Erich Schubert Pop Harp Festival (Gega New)
- 1996 – Harps of the Americas (Paraguayan and pedal harps) (Arpa d'oro)
- 1997 – Harpist at the Opera (honoring the Donizetti bicentennial) (Arpa d'oro)
- 1998 – Legende: French Music for Harp (Gega New – CD 152)
- 2003 – Bulgarian Harp Favorites (Arpa d’oro)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ((en))Представяне на преподавателите на АУБГ // Американски университет в България. Архивиран от оригинала на 2008-10-20. Посетен на 18 юни 2009.
- ↑ а б в smw2008.free.bg
- ↑ ((en))Представяне на Artist Diploma Program // Indiana University Bloomington. Архивиран от оригинала на 2008-03-15. Посетен на 18 юни 2009.
- ↑ Представяне на преподавателите на АУБГ // Американски университет в България. Архивиран от оригинала на 2008-10-20. Посетен на 18 юни 2009.
- ↑ Защитени дисертации през 2002 г. // Виртуален инфо център за докторанти. Посетен на 18 юни 2009.
- ↑ ((en))Представяне на преподавателите на АУБГ // Американски университет в България. Архивиран от оригинала на 2008-10-20. Посетен на 1 януари 2010.
- ↑ New York Magazine, 1 юни 1992 г.
- ↑ www.bgsever.info // Архивиран от оригинала на 2020-04-28. Посетен на 2019-10-01.
- ↑ www.kafene.bg
- ↑ Уникален концерт на Видинската филхармония: Български музиканти изпълняват за пръв път Райнике за арфа и оркестър // Информационна агенция standartnews.com. Посетен на 18 юни 2009.[неработеща препратка]
- ↑ kulturni-novini.info