Направо към съдържанието

Ани Васева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ани Васева
българска режисьорка
Родена
Ана Павлова Васева
1982 г. (42 г.)
София, България

Работиларежисьор
Семейство
БащаПавел Васев
МайкаАна Топалджикова

Ани Павлова Васева е българска театрална и филмова режисьорка. Авторка на критически и теоретични текстове за изкуство, преводачка, сценаристка, продуцентка. Съоснователка на „Метеор“, заедно с Боян Манчев и Леонид Йовчев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ани Васева е родена през 1982 г. в София, в семейството на Павел Васев и Анна Топалджикова. Внучка е на Петрана Ламбринова и Стефан Топалджиков. Учи в НГДЕК „Константин-Кирил Философ“. Завършва театрознание и режисура (2009) в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. 2014 г. получава докторска степен към Институт за изследване на изкуствата БАН.[1].

Първите ѝ постановки са дипломният ѝ спектакъл „Свидригайлов“ по Достоевски в Сфумато[2] и „Присъствия“ в AirSpace, и двете през 2008 г.. През 2008 г. заедно с философа Боян Манчев поставя началото на „Метеор“.[3] От този момент нататък повечето ѝ постановки са част от продукцията на „Метеор“, към който през 2010 г. се присъединява Леонид Йовчев (с изключение на „Синята стая“ в театър „Възраждане[4], радиопиесата „Болен“, продукция на БНР и „Убиецът и блудницата“ по Достоевски, продукция на пазарджишкия театър „Константин Величков“) Ани Васева изпълнява и ролята на продуцент на спектаклите на „Метеор“.[5] Нейни постановки са представяни в ACUD Theater, Берлин, Rotor, Грац, Токийски университет, Off Europa, Лайпциг, както и в театри и пространства за изкуство в София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Велико Търново, Ловеч, Шумен, Плевен, Пазарджик и др.

Разработва жанра на видеоспектакъла, като е създала три видеопостановки: "Един ден, в който има всичко" (2020), "Дарума" (2021) и "Атлантида" (2022).

От 2008 до 2013 година е съсценарист на предаването за култура и изкуство по БНТ „Библиотеката“.

Ани Васева пише част от текстовете за постановките си, някои от тях в съавторство с Боян Манчев. Освен това пише теоретични и критически текстове за театър и танц. През 2017 г. издава „Що е то съвременен танц? Театралният живот на танца в България 1989 – 2010 г.“, която е номинирана за Критически текст на ИКАР през 2018 г.[6]През 2020 г. излиза книгата ѝ „Театър и истина“.

Води различни форми на практическо и теорететично театрално обучение, води публични лекции и участва в дискусии и форуми в България и чужбина. Била е гост-лектор, водещ на занимания, участник в дискусии и форуми в институции и форуми като Tanzquartier[7] и Impulstanz[8], Виена, Steiricher Herbs, Грац, Университета във Вирджиния[9], Kunstenfestivaldesarts[10], Брюксел, фондация „Отворени изкуства“, НБУ, Културен Център на СУ, Гьоте-институт България, фестивал „Антистатик“[11], Nomad Dance Academy и др.

Работи и в областта на визуалните изкуства. Нейни инсталации, повечето в съавторство с членове на „Метеор“ са представяни в Tаnzquartier, Wien,СГХГ, галерия „Райко Алексиев“, галерия „Васка Емануилова“,галерия Swimming Pool, галерия "Структура" the fridge [12], и др. Част от инсталацията „Войната на малките момиченца“ е собственост на СГХГ.

Ани Васева е авторка на редица рецензии, статии, теоретични текстове за съвременен танц и театър, както и на интервюта, публикувани в „Литературен вестник“[13], в-к „Култура“ [14], сп. „Homo ludens“[15], www.cult.bg, newdramaturgies.com, сп. „Следва“ [16], сп. „Театър“[17], „Проблеми на изкуството“ [18] и др.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Метеор. Театър на невъзможното“, 2022 (второ, преработено издание на "Метеор 2010-2019")
  • „Метеор 2010-2019“, 2020
  • „Театър и истина“, 2020
  • „Метеор. Избрани театрални текстове“, съавтор, 2018
  • „Що е то съвременен танц“, 2017

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Атлантида“, 2022
  • „Дарума“, 2021
  • Ех corpore, 2021
  • „Един ден, в който има всичко“, 2020
  • „Хиджиката и неговият двойник“, 2019
  • „Хофман“, 2019
  • „Пиеса за нас“, 2018
  • „Пътуване към Ада“, 2017
  • „Убиецът и блудницата“, по „Престъпление и наказание“ от Достоевски, 2017
  • „Лъвкрафт“, 2016
  • „Тотална щета“, 2016
  • „Малдорор“ по Лотреамон, 2015
  • „Червената планета“ от Георги Тенев, 2015
  • „Пиеса за теб“, 2014
  • „Фаетон: Изверги“, 2013
  • „Всичкоядецът“ от Мирослав Христов, 2012
  • „Франкенщайн“, 2012
  • „Синята стая“ от Дейвид Хелър, 2010
  • „Пиеса за умиране“, 2010
  • „С“, 2010
  • „Окото“, 2010
  • „Свидригайлов“, 2008
  • „Присъствия“, 2008

Визуални изкуства[редактиране | редактиране на кода]

  • „На архипелага на метеорите“, в съавторство с Георги Шаров, в рамките на Нощ на музеите, Пловдив, 2015
  • „Горгони в депото или Апокалипсис“ сега в СГХГ (линк към статията), курирана съвместно с Боряна Росса и Моника Вакарелова, част от програмата „Другото око“ на Мария Василева, 2013
  • „Вътре-вън“, част от изложбата „Любов“, галерия „Райко Алексиев“, 2012
  • „Светът на С“, съвместно с Боян Манчев, част от изложбата „Реакции“, галерия „Васка Емануилова“, 2012
  • „20 години THE FRIDGE“ и инсталация Power Fridge Points, съвместно с Наталия Тодорова и Ивана Ненчева, the fridge, 2011.
  • „Power Fridge Points“, заедно с Наталия Тодрова и Ивана Ненчева, Tanzquartier Wien, април 2011 (инсталацията е показана и в рамките на Sofia Underground, СГХГ, 2011)
  • „Войната на малки момиченца“, съвместен проект с фотографа Иван Дончев и Боян Манчев, галерия „Васка Емануилова“, 2010. (Инсталацията е показвана и в СГХГ и Градска Художествена Галерия Варна)
  • „Малки момиченца“, част I, Един зимен ден”, съвместен проект с фотографа Иван Дончев и философа Боян Манчев, галерия „Васка Емануилова“, София, май 2009

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]