Направо към съдържанието

Андрю Арчибалд Пейтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрю Арчибалд Пейтън
британски ориенталист и дипломат
Роден
1811 г.
Починал
1874 г. (63 г.)

Андрю Арчибалд Пейтън (на английски: Andrew Archibald Paton) е британски географ, дипломат, ориенталист и автор на пътеписни книги и романи.[1] Член е на Британското кралско географско общество.[2][3]

Роден е на 19 март 1811 година в Единбург. На 25-годишна възраст отива в Неапол и оттам пеша, с тояга и раница, стига до Виена. След това, пътувайки из източноевропейските страни, а също и в Сирия и Египет, той придобива точна и обширна представа за нравите, обичаите и политическия живот на Изтока, които описва в интересна поредица от книги.[1]

От 1839 до 1843 г. заема различни длъжности в Египет и в Сирия. През 1843 г. е назначен за действащ генерален консул в Сърбия. През 1846 г. е неофициално нает от британския посланик във Виена сър Робърт Гордън да проучи и докладва за пристанищата, принадлежащи на Австрия в Адриатическо море. От 1858 година е вицеконсул в Мисолонги в Гърция, от 1859 г. е в Любек, а през май 1862 г. е назначен за консул в Рагуза и в Бока ди Катаро.[1]

В книгата си Researches on the Danube and the Adriatic: or, Contributions to the modern history of Hungary and Transylvania, Dalmatia and Croatia, Servia and Bulgaria (1861) Пейтън дава сведения за българското население в европейска Турция. Анализирайки положението в Османската империя, той смята, че нито българите, нито гърците могат да нарушат турското превъзходство: „българите, които са така многобройни, че са се разпространили по цяла Македония и почти докосват залива на Солун – не им достигат кураж и възможности, за да се справят с търговията на Империята. Гърците са също неспособни да заемат мястото на турците – тъй като те са малобройни в Турция с изключение на Тесалия и Епирус и дори там са бързо намалени, още повече, че управлението им въобще не се възприема от славянското население. (...) По-голямата част от Европейска Турция не е съставена от гърци с напразния блян за Византийска империя, а от българи, които ненавиждат фанариотското превъзходство в църквата и държавата“.[4]

В книгата си Highlands And Islands Of The Adriatic пише за значимостта на математика Марино Геталди.[5] От литературната работа на Пейтън представлява интерес книга му за живота и творчеството на Стендал и публикуваната кореспонденция със сър Остин Хенри Леърд. Хенри Джеймс написва неблагоприятна, неподписана рецензия в The Nation за книгата на Пейтън за Стендал.[6][7]

На 27 април 1852 г. Пейтън се жени за Елиза Калвърт. Имат дъщеря Елиза Ребека Ан Пейтън.

Умира на 5 април 1874 година.[1]

Избрани публикации

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в г Paton, Andrew Archibald // Dictionary of National Biography 44. London, Smith, Elder & Co, 1895. с. 33–34.
  2. The Journal of the Royal Geographical Society // 1857. с. xxxiv.
  3. Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 159.
  4. Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 158.
  5. Paton, A. A. Highlands and Islands of the Adriatic. Т. 1. 1849. с. 169–171.
  6. Review of Henry Beyle by A. A. Paton // The Nation 19. 17 September 1874. с. 187–189.
  7. Tolliver, Willie. Henry James as a Biographer. 2000. ISBN 9781317734093. с. 172.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andrew Archibald Paton в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​