Андроник Кондостефан
Андроник Кондостефан Ἀνδρόνικος Κοντοστέφανος | |
византийски военачалник | |
Роден |
около 1132 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1183 г.
|
Военна служба | |
Звание | адмирал |
Семейство | |
Род | Кондостефан |
Баща | Стефан Кондостефан |
Майка | Анна Комнина |
Братя/сестри | Йоан Кондостефан Алексий Кондостефан |
Андроник Кондостефан (на старогръцки: Ἀνδρόνικος Κοντοστέφανος Κομνηνός; на латински: Andronicus Contostephanus Komnenos; * ок. 1132/1133; † сл. лятото 1183) е велик дука, военачалник, адмирал и политик на Византийската империя.[1]</ref>
Той е син на панхиперсеваста Стефан Кондостефан (ок. 1107 – 1149) и принцеса Анна Комнина (* 1100), дъщеря на византийския император Йоан II Комнин (1087 – 1143) и Ирина (1088 – 1134). [2] Брат му Йоан е военачалник. Андроник е племенник на императорите Алексий Комнин (1106 – 1142) и Мануил I Комнин (1118 – 1180).[3]
Андроник служи при чичо си Мануил I Комнин. Той командва византийската флота на Пелопонес и Крит[4] Андроник участва в битката при Корфу през 1149 г., в която баща му е убит.[5] Андроник командва византийската войска и побеждава в битката при Сирмиум на 8 юли 1167 г. унгарската войска с командир Дéнес, граф на Бáкс. Така с мирния договор от Белград Унгария е принудена да отстъпи Далмация и Хърватия. През 1169 г. Андроник е командир на флота от 230 кораби и транспортира византийската войска в Египет.[6] Той участва в битката при Дамиета.
През 1176 г. той участва в битката при Мириокефалон против селджуките.
През 1182 г. Андроник Кондостефан оказва подкрепа на Андроник Комнин в борбата срещу властта на Мария Антиохийска, която оглавява регентския съвет на малолетния император Алексий II Комнин след смъртта на Мануил I Комнин. Скоро след като завзема властта, Андроник I Комнин дава воля на своя тираничен характер и започва репресии, целящи да ограничат властта и влиянието на столичната аристокрация. Това става причина Андроник Кондостефан и Андроник Ангел да организират заговор срещу новия император. Съзаклятието е разкрито, Кондостефан и синовете му са арестувани и ослепени.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Цанкова-Петкова, Геновева; Ангелов, Петър (1980). Извори за историята на София IV-XIV век. София: Народна просвета
- Kinnamos, John (1976). Deeds of John and Manuel Comnenus transl. by Charles M. Brand. Columbia University Press, https://archive.org/details/brand-1976-kinnamos-12th-century/mode/1up
- Angold, Michael (1997). The Byzantine Empire, 1025 – 1204: A Political History. Longman, ISBN 0-582-29468-1
- Finlay, George (1877). A History of Greece, vol. III. Oxford: Clarendon Press
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143–1180. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-52653-1, http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C
- Heath, Ian (1995). Byzantine Armies AD 1118 – 1461. Osprey Publishing, ISBN 978-1-85532-347-6
- Harris, Jonathan (2006). Byzantium and The Crusades. Hambledon & London
- Phillips, Jonathan (2004). The Fourth Crusade and the Sack of Constantinople. Penguin Group, ISBN 978-0-14-303590-9
- Treadgold, Warren (1997). A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2, http://books.google.com/books?id=nYbnr5XVbzUC
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401114347/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a2.pdf
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Magdalino 2002, с. 13; Цанкова-Петкова & Ангелов 1980, с. 51.
- ↑ Andronicus Contostephanus, fmg.ac
- ↑ Varzos 1984, с. 380 – 381.
- ↑ Angold 1997.
- ↑ Kinnamos 1976, с. 170..
- ↑ Phillips 2004.