Андроник Комнин (син на Алексий I Комнин)
| Андроник Комнин | |
| византийски принц, син на Алексий I Комнин | |
| Роден |
18 септември 1091 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Алексий I Комнин |
| Майка | Ирина Дукина |
| Братя/сестри | Евдокия Комнина Исак Комнин Анна Комнина Теодора Комнина Йоан II Комнин Мария Комнина |
| Съпруга | Ирина Володаровна |
Андроник Комнин Порфирогенит (18 септември 1091 – 1130/1131) е византийски севастократор, втори син на византийския император Алексий I Комнин и на Ирина Дукина.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Андроник Комнин е роден на 18 септември 1091 г.[1] Той е син на византийския император Алексий I Комнин и на Ирина Дукина.[1] Брат е на император Йоан II Комнин и на византийската историчка Анна Комнина. По майчина линия Андроник е потомък на българския царски род на Комитопулите. Баба му Мария е дъщеря на цар Иван-Владиславовия син Траян. Тъй като е роден при управлението на баща си, Андроник е наричан в изворите Порфирогенит (Багренородни) – така, например, в един ръкопис, в който се изброяват децата на императора, срещу рождената дата на Андроник - 18 септември 1091 г., е записано раждането на багренородния кир Андроник. Според изследователя Василиос Скулатос от „Алексиадата“, написана от сестрата на Андроник, се подразбира, че около 1116 г. той все още е бил младеж, което предполага, че раждането му трябва да се отнесе към 1099/1100 г.
След смъртта на чичо му Исак около 1102-1104 г., Андроник Комнин наследил неговата титла на севастократор.[2] Според Йоан Зонара това събитие последвало сватбата на Андроник, който бил оженен, след като навършил подходяща възраст.[3]. През 1116 г. Андроник Комнин командва лявото крило на византийската войска в битката при Филомелион срещу селджуксикте турци. По време на битката той се спуснал в дръзко преследване на противника и успял да залови селджукския султан Маликшах.[4] В Алексиада този епизод е придружен с дълга епитафия за Андроник, което кара някои изледователи погрешно да заключат, че Андроник е бил убит в битката.[5]
Когато император Алексий I Комнин легнал на смъртен одър през август 1118 г., Андроник Комнин взел страната на сестра си Анна и майка им Ирина в организирания от тях заговор срещу възцаряването на Йоан II Комнин. Въпреки това новият император простил на брат си и му позволил да остане в двореца.[6][7] През 1122 г. Андроник отново командва войски по време на кампанията на брат му срещу печенегите. Според Михаил Италик Андроник изиграл решаваща роля за обрата в битката и последвалата ромейска победа, като събрал постъпващите войски и дори заплашил знаменосеца с незабавна екзекуция, ако не удържи позицията си. Според Теодор Продром Андроник взел и участие в победоносната кампания на Йоан II Комнин срещу унгарския крал Ищван I от 1129 г.[8]
Типикът на манастира „Света Богородица Кехаритоменска“, основан от императрица Ирина Дукина, почита паметта на сина на Наше Величество, багренородния и севастократор кир Андроник Комнин.[9] В една поема на Теодор Продром, адресирана до императрица Ирина Дукина, се споменава, че Андроник Комнин е починал в Мала Азия по времето, около което брат му – севастократор Исаак Комнин – бил прогонен от Константинопол – 1130/1131 г. Тези сведения се потвърждават и от запазения текст на една песен от Михаил Италик, в която се споменава, че императрица Ирина Дукина и Никифор Вриений придружили тялото на покойния Андроник от азиатския бряг до Константинопол.[10]
Севастократор Андроник Комнин е бил женен поне два пъти. За първата му съпруга се предполага, че се казвала Ирина и е била дъщеря на Володар Ростиславич, княз на Пшемишъл.[11] В Начална руска летопис се споменава, че на 20 юли 1104 г. дъщерята на Володар била отведена в Цариград, за да се омъжи за сина на императора.[12] Типикът на манаситира Кехаритомен почита паметта на дъщерята на наше Величество, севастократориса кира Ирина.[13] Вероятно тя е починала около 1110 г.
В една поема на Теодор Продром се споменават севастократор и порфирогенит Андроник и неговата съпруга севастократориса Анна. Вероятно този откъс визира Андроник и втората му съпруга.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]- Алексий Комнин – за него се предполага, че е син на Андроник от първата му съпруга Ирина, а сведенията от поемата на Теодор Продром позволяват смъртта му да се отнесе към 1120 г.
- Мария Комнина – името ѝ и датата на смъртта ѝ, 3 февруари, са съхранени в поменика на манастира „Христос Филантроп“, основан от императрица Ирина Дукина, който посочва Андроник като баща на Мария.[14]
- Анна Комнина – името ѝ и дата на смъртта ѝ 22 юли са съхранени в поменика на манастира „Христос Филантроп“, основан от императрица Ирина Дукина. Поменикът обаче посочва, че тя е дъщеря на севастократора и порфирогенит, без да уточнява дали този севастократор е Андроник или брат му Исак. Основание да се смята, че тук става въпрос за дъщерята на Андроник, дава фактът, че на друго място в поменика е спомената друга Анна Комнина, дъщеря на севастократор Исак Комнин.
- Йоан Дука Комнин – протовестиарий и протосеваст – името му е съхранено в списъка на присъстващите на синода от 6 март 1166 г., в който севастократор Андроник Комнин е споменат като негов баща. Освен това Йоан Кинама споменава, че Йоан – най-малкият син на севастократор Андроник Комнин, първи протовестиарий, бил назначен за протосеваст.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 55.
- ↑ Varzos 1984, с. 229.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 17.
- ↑ Varzos 1984, с. 229-230.
- ↑ Varzos 1984, с. 229 (note 5); Venning & Frankopan 2015, с. 77.
- ↑ Varzos 1984, с. 230.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 17 – 18.
- ↑ Varzos 1984, с. 230; Skoulatos 1980, с. 18.
- ↑ Gautier 1985, с. 120, 121, Ms Parisinus gr. 384, f.112v, 1806-1808.
- ↑ Gautier 1969, с. 249-250.
- ↑ Varzos 1984, с. 233-234 (fn 30).
- ↑ Kazhdan 1988, с. 419.
- ↑ Gautier 1985, с. 122, 123, Ms Parisinus gr. 384, f.114, 1837-1839.
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 55
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Cawley, Charles. Byzantine Nobility // Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 5 февруари 2013.
- Kazhdan, Alexander (1988). Rus’-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries. – Harvard Ukrainian Studies, 12/13, 414–429, http://www.jstor.org/stable/41036324
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator, 27 (Revue des études byzantines), pp. 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Gautier, Paul (1985). Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè, 43 (Revue des études byzantines), pp. 5 – 165, doi:10.3406/rebyz.1985.2170, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines (63), 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve and Louvain: Bureau du Recueil Collège Érasme and Éditions Nauwelaerts, OCLC 8468871
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf
- Venning, Timothy, Frankopan, Peter. A Chronology of the Crusades. Routledge, 2015. ISBN 9781317496427.