Андроник Дука (братовчед на Михаил VII)
| Андроник Дука | |
| протовестиарий на Византия | |
| Роден |
1006 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 октомври 1077 г.
|
| Военна служба | |
| Звание | генерал |
| Семейство | |
| Род | Дука |
| Баща | Йоан Дука |
| Майка | Ирина Пигонитиса |
| Братя/сестри | Константин Дука |
| Съпруга | Мария Българска |
| Деца | Йоан Дука Ирина Дукина Михаил Дука Теодора Дукина Стефан Дука Константин Дука Анна Дукина |
Андроник Дука (на гръцки: Ανδρόνικος Δούκας; Andronikos Dukas; на латински: Andronicus Ducas; * ок. 1050; † 14 октомври 1077) от византийската династична фамилия Дука е византийски държавник, генерал, протовестиарий на Византия. Той е баща на императрица Ирина Дукина.
Той е най-големият син на кесаря Йоан Дука († 12 май 1088) и съпругата му Ирина Пигонитиса († 1060/1065), дъщеря на генерал Никита Пигонит.[1][2] Баща му е по-малък брат на император Константин X Дука (упр. 1059 – 1067). Брат е на кесаря Константин Дука († 1075/1076).
През 1071 г. Андроник е началник на части на византийската войска по време на кампанията на император Роман IV Диоген против селджукските турци на султан Алп Арслан. Той командва резерва по време на битката при Манцикерт и обявява, че императорът е победен и дезертирал от бойното поле. Затова той е обвинен за поражението на византийската армия и последвалото пленяване на Роман IV от противниците.
През 1073 г. той получава от братовчед си император Михаил VII Дука длъжността „доместик на Изтока“ – главенокомандващ на имперската армия в този регион.
През 1074 г. заедно с баща си Андроник командва императорската войска по време на похода против въстаналите франкски и нормански наемници начело с Русел дьо Байол. Андроник е тежко ранен и с баща му са пленени. Въстаниците освобождават тежкоранения Адроник. Той постъпва в манастир с името Антоний. Умира на 14 октомври 1077 г.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Андроник Дука се жени пр. 1066 г. за Мария Българска († 21 ноември сл. 1095 като монахиня Ксене), дъщеря на принц Траян Български († 19 май 1038). Тя е внучка на българския цар Иван Владислав (1015 – 1018) и царица Мария.
Андроник Дука и Мария Българска имат седем деца:[3][4][5]
- Михаил Дука (* 1061; † 19 януари 1108/1118), севаст и протостратор (1083)[6][7]
- Константин Дука, севаст[8][9]
- Стефан Дука, севаст[5][10]
- Йоан Дука (* 1064; † пр. 1036 като монах Антоний), севаст[11], велик дука (пр. 1090 и след 1092/93), 1090/92 дук на Дирахий[12]
- Ирина Дукина (* 1066; † ок. 19 февруари 1123 като монахиня), омъжена 1078 г. за император Алексий I Комнин (1081 – 1118)[13][14]
- Анна Дукина[5] (* 1068; † 1110/1135), омъжена пр. 1081 за Георги Палеолог († 1167/1168)[15]
- Теодора Дукина (* 1070; † пр. 1116), монахиня[16][17]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Savvides, Alexios G.; Hendrickx, Benjamin (2008). Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization, Vol. 2: Baanes–Eznik of Kolb. Turnhout: Brepols Publishers, p. 370, ISBN 978-2-503-52377-4
- Ostrogorski, Georgije (2006). Byzantinische Geschichte 324 – 1453. München: C. H. Beck, ISBN 978-3-406-39759-2
- Runciman, Steven (1997). Geschichte der Kreuzzüge (2. Aufl.). München: Deutscher Taschenbuch Verlag, ISBN 3423046708
- Norwich, John Julius Cooper (1991). Byzantium: The Decline and Fall. Penguin, ISBN 0-14-011449-1
- Canduci, Alexander (2010). Triumph & Tragedy: The Rise and Fall of Rome's Immortal Emperors. Pier 9, ISBN 978-1-74196-598-8
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Detlev Schwennike: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Verlag J. A. Stargardt Band II, Tafel 178
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 47
- ↑ Andronikos Dukas, fmg.ac
- ↑ Detlev Schwennike: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Verlag J. A. Stargardt Band II, Tafel 178
- ↑ а б в Kouroupou & Vannier 2005, с. 50
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 54
- ↑ Andronikos Dukas, fmg.ac
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 48 – 49
- ↑ Andronikos Dukas, fmg.ac
- ↑ Andronikos Dukas, fmg.ac
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53
- ↑ Andronikos Dukas, fmg.ac
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 52
- ↑ Andronikos Dukas, fmg.ac
- ↑ Andronikos Dukas, fmg.ac
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 56
- ↑ Andronikos Dukas, fmg.ac
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Фамилията Дука, asiaminor.ehw.gr
- Byzantium 1057 – 1204; Doukas, fmg.ac
- Печат на Андроник Дука с изображение на Богородица, държаща медальон с Христос пред себе си, и надпис „Богородие, помагай на Андроник, протопроедър, протовестиарий и доместик на схолите на Изтока, Дука“. Колекция от оловни печати на Дъмбартън Оукс.
- Печат на Андроник Дука с изображение на Богородица, държаща медальон с Христос пред себе си, и надпис „Богородице, помагай на Андроник, протопроедър, протовестиарий и доместик на схолите на Изтока, Дука“. Колекция от оловни печати на Дъмбартън Оукс.
- Моливдовул от същата колекция, паралелен на предходния.
- Моливдовул на Андроник Дука с изображение на Богородица с Христос на ръце, седяща на висок трон, и надпис „Богородие, помагай на своя раб Андроник, протопроедър, протовестиарий и доместик на схолите на Изтока, Дука“. Колекция от оловни печати на Дъмбартън Оукс.