Андроник Дука Каматир
| Андроник Дука Каматир Ἀνδρόνικος Δούκας Καματηρός | |
| византийски държавник и богослов | |
| Роден |
ок. 1110 г.
Византия |
|---|---|
| Починал | ок. 1180 г.
Византия |
| Семейство | |
| Баща | Григорий Каматир |
| Майка | Ирина Дукина |
| Братя/сестри | Йоан Дука Каматир |
| Деца | Василий Дука Каматир Ефросина Дукина Каматирина Теодора Каматирина |
Андроник Дука Каматир (на средногръцки: Ἀνδρόνικος Δούκας Καματηρός) е византийски аристократ, държавник и богослов от средата на XII век, автор на богословския трактат „Свещено всеоръжие“[1] (Ἱερὰ Ὁπλοθήκη).[2]
Андроник Дука Каматир е роден около 1110 г.[3] Син е на севаста Григорий Каматир[2] – човек със скромен произход и добро образование, който заема висши държавни длъжности при управлението на Алексий I и Йоан II Комнин – и на Ирина Дукина (ок. 1093 – 1123). По майчина линия Андроник се родее с управляващата династия, тъй като за майка му се предполага, че е била племенница на императрица Ирина Дукина – вероятно дъщеря на протостратора Михаил Дука[3], който е брат на императрицата. Тесните роднински връзки на Каматир с Дукините се потвърждават от няколко различни източника, в които той е назован с двойното име Каматир и Дука – най-вече в стиховете на Георги Скилица, посветени на трактата „Свещено всеоръжие“, и в една епиграма на Теодор Продром, посветена на икона, притежавана от Андроник.
Близкото родство на Андроник с императосрското семейство – по майчина линия той е втори братовчед на император Мануил I Комнин[4] – му гарантира израстване в дворцовата йерархия – получава титлата севаст, а през средата на 50-те години вече е препозит за молбите (ὁ ἐπὶ τῶν δεήσεων, епи тон деисеон) – дворцов чиновник, отговорен за писмата до императора[5]. След това Андроник Дука Каматир се издига до най-висшите магистратски длъжности в империята – епарх на Константинопол (1157 – 1161) и велик друнгарий на виглата (1166 – 1176).[6] През 1161 г. Дука Каматир е част от дипломатическа мисия, изпратена в Антиохийското княжество, за да ескортира втората съпруга на императора – Мария Антиохийска, до Константинопол.[7] Изтъкнат богослов, Андроник Дука Каматир играе важна роля в провеждането на императорската политика в областта на църковните дела: той не само редактира и предава императорския спор с латинските кардинали, поместен в неговото „Свещено всеоръжие“, но през 1173 г. е натоварен и с прилагането на императорския декрет за отсъстващите епископи.
Андроник Дука Каматир е имал няколко деца, но са известни имената само на три от тях:
- Василий Дука Каматир, велик логотет на дрома при Исак II Ангел;
- Теодора Дукина Каматирина, омъжена за великия дука Михаил Стрифно;
- Ефросина Дукина Каматирина, византийска императрица, съпруга на император Алексий III Ангел.[8]
Точната година на смъртта му е неизвестна, но се предполага, че Андроник Дука Каматир умира през 1180 г.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, ISBN 954-430-153-4, http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/index.html
- Кузнеков, Павел (21 май 2015). Каноничният статус на Константинопол и неговата интерпретация във Византия. – Двери на православието, dveri.bg, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,20931/view,article/, посетен на 4 ноември 2017
- Шестаков, С (1926). Заметки к стихотворения Codicis Marciani gr. 524. – Византийский временник, XXIV, 46 – 56, http://www.vremennik.biz/sites/all/files/005_Заметки%20к%20стихотворениям%20Codicis%20Marciani%20gr.%20524_0.pdf
- Bucossi, Alessandra (2009). New historical evidence for the dating of the Sacred Arsenal by Andronikos Kamateros. – Revue des études byzantines, 67, 111 – 130, doi:10.3406/rebyz.2009.4826, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2009_num_67_1_4826
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Le Drongaire et le Grand drongaire de la Veille. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin: Akademie-Verlag, pp. 563 – 587
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Magdalino, Paul (1993). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 0-521-52653-1, https://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C
- Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кузнеков 2015, dveri.bg.
- ↑ а б Шестаков 1926, с. 51.
- ↑ а б в Bucossi 2009, с. 114.
- ↑ Bucossi 2009, с. 116.
- ↑ ГИБИ IX (2) 1994 , с. 85.
- ↑ Magdalino 1993, с. 259; Bucossi 2009, с. 114 – 115; Guilland 1967, с. 576.
- ↑ Шестаков 1926, с. 51; Polemis 1968, с. 126.
- ↑ ODB, с. 1198, Kamateros (A. Kazhdan); Polemis, с. 127ff.; Bucossi 2009, с. 116; 2y1968.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andronikos Kamateros в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
