Андрей Тишанков
| Андрей Тишанков | |
| български опълченец | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 септември 1937 г.
|
Андрея (Андрей) Иванов Тишанков (Темелков, Теменков) е български опълченец (1877 – 1878).[1][2][3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 март 1858 година в ресенското село Янковец, по спомените на роднина (според смъртния акт – в Ресен, а при постъпването си в Опълчението посочва Охрид), по това време в Османската империя.[1] Ранното си детство и юношество прекарва в родното си село и в Ресен, където отива да учи. След това отива в Цариград, по-късно е в Никопол.[1]
Постъпва в Българското опълчение на 29 април 1877 година. Служи във II дружина, IV рота. Отчислен е на 1 юли 1878 година.[1] За участието си във войната е награден е с редица ордени и медали.
След Освобождението остава в Княжество България. Живее в София, а след това, не по-късно от 1896 година, се установява във Варна. Изкарва прехраната си като собственик на три коня.[1]
Обявен е за почетен гражданин на Габрово на 7 февруари 1923 година заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[2]
В Музея на Възраждането, Варна се съхраняват снимки, направени по време на честванията за Трети март през 1935 година, на които той е заедно с други от последните останали опълченци във Варна: Тодор Габаров, Иван Драганов Чернев, Калчо Вълков, Стефан Николов, Георги Минков и Атанас Иванов.
Умира на 13 септември 1937 година във Варна.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 346, № II.728.15.
- ↑ а б Община Габрово. Почетни граждани // gabrovo.bg. Посетен на 18 септември 2022.
- ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 500 (№ 9270) и с. 501 (№ 9306)
- ↑ Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 год. Издание на Централното поборническо-опълченско дружество в ст. София, 1928. с. 34.
