Направо към съдържанието

Андрей Кожухаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Кожухаров
български революционер
Роден
1875 г.
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Андрей Николов Кожухаров е български революционер, скопски и лерински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1879 година в Скопие[1], тогава в Османската империя. В 1898 година завършва с първия випуск българското педагогическо училище в родния си град.[2] Влиза във ВМОРО. Става учител в Лерин от 1901 до 1902 година и същевременно е ръководител на околийския революционен комитет[3]. След февруари 1902 година властите го задържат по разкритията на Йосифовата афера. Осъден е на смърт.[4] и лежи в Лерин и Скопие. Излиза от затвора през февруари 1903 година[5] и през лятото е войвода на чета в Скопско. След Илинденско-Преображенското въстание заминава за Берн, Швейцария, където следва история.[6][7]

След Първата световна война Кожухаров е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Скопското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[8] В 1934 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[9]

През септември 1934 година като представител на Скопското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[10] Към 1941 година е подпредседател на Скопското благотворително братство в София.[11]

По време на освобождението на Вардарска Македония през Втората световна война е кмет на Ибрахимово от 18 август 1941 година до 12 април 1944 година.[12]

Умира в София.[13]

Погребан е в Централните софийски гробища.[14]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 225.
  2. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  3. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
  5. ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
  7. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  8. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  9. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
  10. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  11. ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  12. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  13. ↑ Парцел 26 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
  14. ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андрей_Кожухаров&oldid=11633874“.