Андреа Дандоло
| Андреа Дандоло Andrea Dandolo | |
| дож на Венеция | |
_-_54_%C3%A8me_Doge_de_Venise.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 септември 1354 г.
|
| Погребан | Сан Марко, Венеция, Италия |
| Учил в | Падуански университет |
| Работил в | Падуански университет |
| Андреа Дандоло в Общомедия | |
Андреа Дандоло (на италиански: Andrea Dandolo) е 54-тият венециански дож от 4 януари 1343 до смъртта си през 1354 г.
Произхожда от знатно венецианско семейство, дало още трима венециански дожове – Енрико, Джовани и Франческо.
Води война (1351 – 1355) с отколешния съперник на Венеция – Генуа.
Андреа Дандоло е и автор на хроника за Четвъртия кръстоносен поход, засягаща участието и ролята в него на неговия предшественик Енрико Дандоло. Андреа е приятел на Петрарка, който пише за него, че е „човек справедлив, честен, изпълнен с плам и любов към страната си, ерудиран, красноречив, мъдър и човечен“, той също така е голям покровител на изкуството.[1] Реформира законодателството на Венеция като обнародва през 1346 г. кодекс със законите в републиката.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Chisholm, Hugh, ed. (1911). Dandolo. Encyclopædia Britannica. 7 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 802.
| Бартоломео Градениго | → | дож на Венецианската република (1343 – 1354) | → | Марино Фалиеро |
|
