Андреас фон Гунделфинген

Андреас фон Гунделфинген
епископ на Вюрцбург
Роден	XIII век
Починал	14 декември 1313 г. Вюрцбург, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Герб
Семейство
Баща	Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн

Андреас фон Гунделфинген-Хеленщайн (на немски: Andreas von Gundelfingen-Hellenstein; † 14 декември 1313, Вюрцбург) е епископ на Вюрцбург (1303 – 1313).

Биография

Той е четвъртият син на Улрих II фон Гунделфинген-Хеленщайн († 1280), от днешния град Гунделфинген ан дер Донау, и съпругата му Аделхайд фон Албек († пр. 1279), дъщеря на Зибото фон Албек († сл. 1220). Брат е на Дегенхард († сл. 1293), Улрих III († сл. 1263), Готфрид († сл. 1280), Сибото († сл. 1296), Аделхайд († 1269), омъжена за Валтер II фон Файминген († сл. 1272), Маргарета († сл. 1269), омъжена за Хайнрих фон Папенхайм († сл. 1264), 1268 г. за Хуго III фон Тетнанг-Монфор-Шеер († 1309), и на сестра († 1281), омъжена за Ото VI фон Бранденбург († пр. 1281). Роднина е на Готфрид II фон Гунделфинген, 1197 г. епископ на Вюрцбург. Племенникът му Дегенхард е епископ на Аугсбург (1303 – 1307).

През 1292 г. Андреас е пропст в Йоринген и от 1296 г. на Св. Гумбертус в Ансбах. През 1297 г. той е архидякон. През 1303 г. е избран за епископ и е одобрен от крал Албрехт I и от архиепископ Герхард II фон Епщайн. Множество князе придружават краля в Регенсбург, от където през август 1304 г. тръгва поход против Бохемия. След завършването на военния поход епископът се завръща във Вюрцбург. Той присъства през 1309 г. на погребението в Шпайер на умрелия на 1 май 1308 г. крал Албрехт I.

За финансовата подкрепа на Бохемския поход, Андреас фон Гунделфинген залага през 1305 г. замък Нойенбург на Валтер фон Зекендорф, и го освобождава отново през 1312 г. През 1304 г. той залага дарените собствености на измрелия благороднически род Волфсберг на бургграф Фридрих IV фон Нюрнберг. През 1307 г. дава Бранденщайн и Шлюхтерн на граф Лудвиг Стари фон Ринек, които дотогава принадлежали на фамилията Бранденщайн.

За осигуряване на мира Андреас сключва съюз с Хайнрих V фон Вайлнау, абат на Фулда, към който през 1308 г. се присъединяват пфалцграф Рудолф I фон Пфалц и Лудвиг IV Баварски. Един подобен съюз Андреас фон Гунделфинген сключва също и с епископа на Бамберг Вулфинг фон Щубенберг.

По времето на службата на Андреас фон Гунделфинген се създават нови пфарайни. Той свиква един диоцезен синод (събор).

Умира вероятно на 14 декември 1313 г. във Вюрцбург. Неговият гроб не съществува вече още през 1775 г.

Литература

• Alfred Wendehorst: Das Bistum Würzburg Teil 2 – Die Bischofsreihe von 1254 bis 1455. In: Max-Planck-Institut für Geschichte (Hrsg.): Germania Sacra – Neue Folge 4 – Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Berlin 1969, ISBN 3-11-001291-X, S. 36 – 43.
• Wissenschaftliche Vereinigung für den Deutschen Orden e.V. und Historische Deutschorden-Compaigne zu Mergentheim 1760 e.V. 1300 Jahre Würzburg – Zeichen der Geschichte, Bilder und Siegel der Bischöfe von Würzburg. Heft 23. Lauda-Königshofen 2004.
• Heinz Bühler: Die Edelherren von Gundelfingen-Hellenstein – Ein Beitrag zur Geschichte des ostschwäbischen Adels im hohen Mittelalter, in: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen 73 (1971), S. 13 – 40.
• Alfons Uhrle: Beiträge zur Geschichte der Herren von Gundelfingen, in: Münsingen, Geschichte, Landschaft, Kultur. Festschrift zum Jubiläum des württembergischen Landeseinigungsvertrages von 1481, bearb. von Rudolf Bütterlin und Viktor Götz, Sigmaringen 1982, S. 175 – 195.
• Heinz Bühler: Die Edelherren von Gundelfingen-Hellenstein – Ein Beitrag zur Geschichte des ostschwäbischen Adels im hohen Mittelalter, in: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen 73 (1971), S. 13 – 40.
• Gunter Haug: Die Herren von Gundelfingen. Baader–Verlag Münsingen 1996.
• Karl H. Lampe: Gundelfingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 314. (Digitalisat)