Андалуското куче
| Андалуското куче | |
| Un chien andalou | |
 | |
| Режисьори | Луис Бунюел |
|---|---|
| Продуценти | Луис Бунюел |
| Сценаристи | Луис Бунюел Салвадор Дали |
| Базиран на | от Луис Бунюел |
| В ролите | Пиер Бачев Симон Марей Луис Бунюел Салвадор Дали Хайме Миравийес |
| Музика | Рихард Вагнер |
| Оператор | Албер Дюбержан |
| Монтаж | Луис Бунюел |
| Жанр | Експериментален филм |
| Премиера | 6 юни 1929 (Франция) |
| Времетраене | 21 минути |
| Страна |  Франция |
| Език | Ням филм |
| Бюджет | 100 000 FF |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Андалуското куче в Общомедия | |
„Андалуското куче“ (на френски: Un chien andalou) е френски експериментален филм от 1929 година на режисьора Луис Бунюел по негов сценарий в съавторство със Салвадор Дали.
Един от ранните примери за експериментално кино, филмът е посрещнат с възторг в средите на сюрреалистите и днес е считан е за една от иконите на световното кино.[1] Предполага се, че иначе несвързаното със съдържанието име всъщност е прякорът на приятеля на двамата автори Федерико Гарсия Лорка, андалусец.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]„Андалуското куче“ е замислен като сюрреалистична творба, умишлено лишена от рационален сюжет. Състои се от поредица шокиращи образи с фройдистки характер[2] – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. След това от дупка в човешка длан извират мравки, мъж тегли 2 пиана, върху които има 2 умрели магарета, след които се влачат завързани 2 католически свещеници (един от които се играе от Дали) и т.н.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]Филмът е финансиран от майката на Бунюел.[3] Сценарият е написан за шест дни в дома на Дали в Кадакес. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.“[4] В търсен контраст с подхода на режисьори като Жан Епщайн никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,[5] Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.[6] По думите на самия Бунюел: „Нашето единствено правило беше много просто: никоя идея или образ, която се поддава на каквото и да е рационално обяснение, няма да бъде приета. Трябва да отворим всички врати на ирационалното и да запазим само тези образи, които ни изненадат, без да се опитваме да обясняваме защо.“[7]
Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“[8] Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех[9] и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.[10] След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета Андре Бретон.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mathijs 2011.
- ↑ Mansfield 2000, с. 36.
- ↑ brain-juice.com 2012.
- ↑ Etherington-Smith 1995, с. 94.
- ↑ O'Donoghue 2004.
- ↑ Adamowicz 2010, с. 8.
- ↑ Buñuel 2003, с. 104.
- ↑ Buñuel 2006, с. 101 – 102.
- ↑ Koller 2001.
- ↑ Buñuel 1929, с. 34 – 37.
- ↑ Hoberman 2012.
- Цитирани източници
- Adamowicz, Elza. Un Chien Andalou: (Luis Buñuel and Salvador Dalí, 1929). London, I.B.Tauris, 2010. ISBN 978-1-84885-056-9. (на английски)
- Luis Buñuel // brain-juice.com. brain-juice.com, 2012. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
- Buñuel, Luis. Un Chien Andalou // La Révolution Surréaliste 12. 12 декември 1929. (на френски)
- Buñuel, Luis. My Last Sigh. Minneapolis, University of Minnesota Press, 2003. ISBN 0-8166-4387-3. (на английски)
- Buñuel, Luis. Notes on the Making of Un Chien Andalou // Art in Cinema: documents toward a history of the film society. Philadelphia, Temple University Press, 2006. ISBN 1-59213-425-4. (на английски)
- Etherington-Smith, Meredith. The Persistence of Memory: A Biography of Dalí. New York, Da Capo Press, 1995. ISBN 0-306-80662-2. (на английски)[неработеща препратка]
- Hoberman, J. A Charismatic Chameleon: On Luis Buñuel // The Nation. 14 май 2012. Посетен на 3 август 2012. (на английски)
- Koller, Michael. Un Chien Andalou // Senses of Cinema. Film Victoria. Посетен на 23 юли 2012. (на английски)
- Mansfield, Nick. Subjectivity: Theories of the Self from Freud to Haraway. New York, New York University Press, 2000. ISBN 0-8147-5650-6. (на английски)
- Mathijs, Ernest. Cult Cinema. West Sussex, Blackwell, 2011. ISBN 978-1-4051-7374-2. (на английски)
- O'Donoghue, Darragh. On Some Motifs in Poe: Jean Epstein’s La Chute de la maison Usher // Senses of Cinema, 2004. Посетен на 27 юли 2012. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Un Chien Andalou (Un Perro Andaluz) Original Version Online в Cortometrajes.org
- Сваляне или гледане на Андалуското куче Архив на оригинала от 2008-10-04 в Wayback Machine. в UbuWeb
- Сваляне или гледане на Андалуското куче в Internet Archive
| ||||||||||||||||||||