Направо към съдържанието

Ангъчи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангъчи
Бял ангъч (T. tadorna)
Бял ангъч (T. tadorna)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
подсемейство:Ангъчови (Tadorninae)
род:Ангъчи (Tadorna)
Научно наименование
F. Boie, 1822
Ангъчи в Общомедия
[ редактиране ]

Ангъчите (Tadorna), наричани още килифари или пеганки, са сравнително едри представители на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Плуват добре, но се гмуркат само малките. Летят добре.

Населяват предимно крайбрежията на соленоводни и по-рядко сладководни басейни. В България се срещат следните два вида:

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Ангъчите се хранят предимно с храна от животински произход: ракообразни, насекоми, мекотели и различни други видове дребни безгръбначни. Зимно време често преминават на растителна храна.

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)

Моногамни птици. Предпочитат да гнездят в дупки в земята, като за целта използва изоставените дупки на язовци, лисици и др. Гнездото правят на сравнително голяма дълбочина в дупката, до около 3-4 m. При липса на дупка могат да го построят и в скална цепнатина, разрушена постройка или просто на земята сред по-гъста растителност. Гнездото може да се намира дори на километър от най-близкия воден басейн. Гнездото е обилно постлано с пух. Снасят между 6 и 18 яйца, но най-често 8-9. Мъти единствено женската в продължение на 27-29 дни.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

В миналото ангъчите са били ловен обект в България, но поради намалялата им численост и двата представители на рода са включени в Червената книга на защитените видове. Когато е бил по-често срещан, белият ангъч е бил понякога отглеждан редом с другите домашни птици и успешно е изпълнявал функцията на пазач на ятото, като е издавал крясъци и смело се хвърлял срещу неприятелите.

Списък на видовете

[редактиране | редактиране на кода]
  • Коблик Е. А., Редькин Я. А. (2004) Базовый список Гусеобразных (Anseriformes) мироовой фауны. Казарка 10(2004) онлайн
  • Kear, Janet (2005). Ducks, Geese, and Swans. Oxford University Press, 420. ISBN 0-19-861008-4