Английски езици
Облик
Английски езици | |
Страни в света, където английският език е един от националните езици, със статут на официален език или де факто е официален език (в тъмно синьо); страни, в които английският е официален, но не се говори от мнозинството (в светло синьо) | |
Разпространение | Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, др. |
---|---|
Говорени от | майчин или втори език за 1 000 000 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Английските езици (наричани също островни германски езици[1]) са група от езикови вариации, включващи староанглийския или неговите наследници. Други езици са средноанглийски, ранен съвременен английски и съвременен английски, ранен шотландски и съвременен шотландски, както и вече изчезналите йола и фингалски в Ирландия.
Креолските езици базирани на английския не се включват в тази група, тъй като само техният речников състав, а не езиковата структура, произхождат от английския език.
Прото-стар английски | |||||
---|---|---|---|---|---|
Нортумбрийски | Мерсийски и Кентски | Западносаксонски | |||
Ранен северен
среден английски |
Ранен средноземски и югоизточен
среден английски |
Ранен южен и югозападен
среден английски | |||
Ранен скотс | Северен
среден английски |
Средноземски
Среден английски |
Югоизточен
Среден английски |
Южен
Среден английски |
Югозападен
Среден английски |
Среден скотс | Северен ранен модерен английски | Средноземски ранен модерен английски | Столичен ранен модерен английски | Южен ранен модерен английски | Югозападен ранен модерен английски, йола, фингалски |
Модерен скотс | Северен модерен английски | Източен западен модерен английски | Стандартен модерен английски | Южен модерен английски | Западен модерен английски |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Woolf, Alex. From Pictland to Alba, 789–1070. Edinburgh, Edinburgh University Press, 2007. ISBN 978-0-7486-1234-5. с. 336.