Ангилберт

Ангилберт
дипломат и поет, светец на католическата църква
Роден	около 740 г. Аахен, Франкска държава
Починал	18 февруари 814 г. Франкска държава
Канонизация
Празник	18 февруари
Семейство
Партньор	Берта (дъщеря на Карл Велики)
Деца	Нитхард

Свети Ангилберт (на немски: Angilbert, Engelbert; * ок. 740, Аахен, Франска държава; † 18 февруари 814, Сен-Рикие, Пикардия) е дворцов каплан, дипломат и поет в двора на император Карл Велики, където има името „Омир“ („Homer“). След смъртта му той е Светия и се чества на 18 февруари.

Живот

Той е благородник от училището на фракския двор като ученик на Алкуин. Карл Велики го прави абат на бенедиктанското абатство Кентула (Сен-Рикие) при Абвил в Пикардия в днешна Франция. Той се занимава с дипломатическите изпращания до папата.

Дъщерята на император Карл, Берта, е негова любовница, с която има двама сина: Харнид и историкът Нитхард.

От Ангилберт са запазени множество латински лирически стихотворения и той се смята също за биограф на императора. Стихотворенията на Ангилберт са издадени в Monumenta Germaniae Historica от Ернст Лудвиг Дюмлер.

Източници

• ANGILBERT „the Saint“, fmg.ac
• Friedrich Wilhelm Bautz: Angilbert. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 175.
• Johannes Bühler: Angilbert. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 294 (Digitalisat).
• Wilhelm Wattenbach: Angilbert. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 459 f.
• Friedrich Möbius: Die karolingische Reichsklosterkirche Centula (Saint-Riquier) und ihr Reliquienschatz. Eine Fallstudie zum lebensweltlichen Verständnis frühmittelalterlicher Religiosität. Universitätsverlag, Leipzig 2013.

Външни препратки

• Angilbertus abbas S. Richarii, Repertorium „Geschichtsquellen des deutschen Mittelalters“
• Angilibert (Engelbert), Ökumenischen Heiligenlexikon
• F. Gregorovius, Geschichte der Stadt Rom im Mittelalter