Ангел Савов
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Ангел Савов | |
| български драматичен актьор | |
| Роден |
18 февруари 1925 г.
|
|---|---|
| Починал | 1990 г.
Сливен, България |
| Работил | български актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1951 – 1989 |
| Значими роли | г-н Гранде („Евгения Гранде“ по Оноре Дьо Балзак),
Швейк („Швейк през Втората световна война“ по Бертолт Брехт), Раксин („Иван Шишман“ от Камен Зидаров), Иван Павлович („Женитба“ от Николай В. Гогол), Станчо Квасников („Службогонци“ от Иван Вазов) |
| Семейство | |
| Съпруга | Елена Савова |
| Деца | Снежина Чирпанлиева Августина Савова |
Ангел Савов (1925 г. – 1991 г.) е български драматичен актьор.
38 години е водещ актьор в репертоара на Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен. Ангел Савов прави сценичния си дебют през 1951 г., има над 150 театрални- и кинороли.
Сред най-значимите му образи са г-н Гранде (в спектакъла „Евгения Гранде“ по Оноре Дьо Балзак, реж. Николай Люцканов); Швейк (в спектакъла „Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт, реж. Курт Регенбоген); Раксин (в „Иван Шишман“, авт. Камен Зидаров); Иван Павлович (в „Женитба“, авт. Николай В. Гогол); Станчо Квасников (в „Службогонци“, авт. Иван Вазов).
Ангел Савов е режисирал няколко театрални постановки, сред които „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников (1962 г.), „Обикновен човек“ от Бранислав Нушич (1965 г.), „Когато розите танцуват“ от Валери Петров (1967 г.) и „Мирандолина“ от Карло Голдони (1969 г.).
Снима се във филмите Записки по българските въстания (филм) и Дневна светлина (филм, 1974) на режисьора Маргарит Николов, по сценарий на Недялко Йорданов.
Актьорът е носител на почетна значка на Съюза на артистите в България и на звание „Почетен артист“ на Тернополския музикално-драматичен театър „Т. Г. Шевченко“, Украйна за гастрола си там в ролята на Вечний („Сините елени“ от Ал. Коломиец), 1978 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Бармукова, Росица. „Честно спечелена любов“. Сливенско дело, N 18, 15 февр. 1986, с.4.
- Методиева, Лили. „Евгения Гранде“. сп. „Театър“, 1973, N 4, с. 24.
- Борсуков, Петър. „Господин Гранде се усмихва“. Сливенско дело, N 9, 23 януари 1973, с. 4.
- Друмева, Илиана. „На театър в Сливен“. сп. „Театър“, 1973, N 9, с. 31 – 35.
- Генов, Г. "Премиера на „Криворазбраната цивилизация“. Сливенско дело, N 1001, 31 януари 1962, с. 4.
- Люцканов, Илия. „Четири капки“ – един вълнуващ спектакъл". Сливенско дело, N 141, 12 декември 1974, с. 4
- Ангелов, Георги. „Да носим техните идеали и психика“. Сливенско дело, N 27, 6 март 1975, с. 4.
- Минкова, Красимира. "Художествена защита на идеите: „Пътят за Мозамбик“ на сливенска сцена". Сливенско дело, N 131, 2 ноември 1978, с. 4.
- Вандов, Н.; Василева, Щ. "Летопис (1918 – 2018) на Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен". София: Издателство „Валентин Траянов“, 2018.
- Денева, Иванка. „90 години Сливенски драматичен театър. Театрални празници Сливен“. Културни новини от България, Септ. 2008, kulturni-novini.info/sections/11/news/6419-90-godini-slivenski-dramatichen-teatar.
- Раданчева, Йорданка. „Театърът в Сливен“. Сливенски Новини, 2005, sl-news.sliven.net/arhiv/2005/12/interviu/interviu_1.htm.
- Христова, Гергана. „Старият нов театър“. Сливенски Новини, 2005, sl-news.sliven.net/arhiv/2005/14/gradyt/gradat_4.htm.