Ангел Димитров (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ангел Димитров.
| Ангел Димитров | |
| български дипломат и историк | |
| Роден | Ангел Симеонов Димитров
14 ноември 1945 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Институт по история на БАН |
Ангел Симеонов Димитров е български дипломат и историк, професор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ангел Димитров е роден на 14 ноември 1945 година в София. Завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1970).
Научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Защитава дисертация в БАН на тема „Българското учебно дело след Кримската война 1856 – 1872 и националната революция“ под научното ръководство на проф. Виржиния Паскалева (1978).[1]
Проучвател (1977 – 1978), научен сътрудник (1978 – 1987) и старши научен сътрудник (след 1987) в Института по история на БАН. Професор (ст.н. с. I ст.) в Института за исторически изследвания на БАН (2011).
Между 2002 и 2012 г. е ръководител на секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания на БАН.
Член е на Научния съвет на Института по история на БАН и на Общото събрание на БАН. Председател на Общото събрание на учените в Института по история. Член на Съвета за българските читалища към Министерството на културата.
Член е на редакционната колегия на сп. „Исторически преглед“.
Владее английски и руски език, ползва чешки и сръбски.
Дипломатическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1992 – 1993 г. е генерален консул на България в Република Македония. През 1994 г. става първият извънреден и пълномощен посланик на България в Скопие (1994 – 2001 г.).[2].
От 2012 до 2016 г. е извънреден и пълномощен посланик в Сърбия[3].
От май 2018 г. е съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Република Македония.[4]
Отличия
През 2021 г. Ангел Димитров бе награден с орден „Стара планина" - първа степен, за заслугите му в развитието на отношенията на България с държави от Западните Балкани и приноса му за защитата на българските национални интереси.[5]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Ангел Димитров е женен за Рyмяна Станчева, дъщеря на пиcателя и поeт Лъчезар Станчев и преводачката Елена Станчева.[6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането (1987)
- Книжарят, когото наричаха министър (Хр. Г. Данов) (1988)
- Historia e Bullgarisë (2006) (Хр. Матанов, Б. Бобев, А. Димитров) [7]
- Раждането на една нова държава: Република Македония между югославизма и национализма (2011)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на Ангел Димитров на сайта на Института за исторически изследвания при БАН
- ↑ История на Посолство на Република България в Скопие, Македония, Mfa.bg.
- ↑ Кой кой е от новите посланици, Dnevnik.bg, 8 май 2012 г.
- ↑ Министерският съвет определи състава от българска страна на двете съвместни комисии по Договора за добросъседство с Република Македония // Министерство на външните работи, 9 май 2018 г. Посетен на 18 януари 2019 г.
- ↑ https://dariknews.bg/novini/bylgariia/predlagat-prof.-angel-dimitrov-da-byde-nagraden-s-orden-stara-planina-2256033
- ↑ Мила Гешакова: Македонска съпруга пази уюта на първия ни дипломат в Скопие, www.24chasa.bg, 14.11.2020
- ↑ Maria Peeva, Fjalori i ri bullgarisht-shqip me autor Enkele Hajnaj, БНР, Radio Bullgaria, 1 nëntor 2010.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- История, политика, интерпретации. Разговор с Ангел Димитров, Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020
|
