Ангел Герчев
| Ангел Герчев | |
| български опълченец | |
 фото Тома Хитров | |
| Роден |
27 септември 1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 ноември 1924 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | Георгиевски кръст орден „Света Анна“ |
| Ангел Герчев в Общомедия | |
Ангел Петров Герчев (Герчов) е български революционер и опълченец. След Руско-турската война.[1] е почетен знаменосец на Самарското знаме по време на изнасянето му на паради.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Герчов е роден на 27 септември 1840 година[2] (или в 1845[1]) в неврокопското село Старчища, което тогава е в Османската империя, днес Перитори, Гърция. В 1870 година, преследван от властите за революционна дейност, емигрира в Русия и се установява в Одеса, а по-късно в Николаев. При избухването на Руско-турската война в 1877 година постъпва в Българското опълчение и служи в 3 рота на 5 опълченска дружина.[3] Сражава се в битката при Стара Загора през юли, участва в отбраната на Шипка и в Шейновската битка. Носител е два пъти на Георгиевски кръст, както и на орден „Света Анна“. Произведен е в унтерофицер.[2]
В 1878 година се установява в Асеновград (Източна Румелия), Дупница,[2] в 1880 година – в София. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година служи в 1 казанлъшка дружина на 23 пехотен шипченски полк.[4]
Обявен е за почетен гражданин на Габрово в 1923 година заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[5]
Погребан е в Централните софийски гробища.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б София помни. Революционери, поборници, военни дейци // sofiapomni.com. Посетен на 16 юни 2023.
- ↑ а б в Дупнишките опълченци. №4 Ангел Герчев (Герчов) // voivodi.eu. Посетен на 28 юни 2024.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 207.
- ↑ Община Габрово. Почетни граждани // gabrovo.bg. Посетен на 28 юни 2024.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
