Ангел Винички
| Ангел Винички | |
| български революционер | |
 Филип Манчов и Ангел Винишки | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 октомври 1902 г.
|
Ангел Димитров[1] Винички, още Винишки или Баба-Боженин,[2], Божанин баба,[3] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Ангел Винички е роден около 1860 или 1867[5] година във Виница, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО още през 1893 година, когато поема ръководството на Винишкия революционен комитет заедно със Спиро Ампов и Георги Йованов. През 1894 година става трансграничен нелегален куриер за връзка с Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО.[5] Пренася български учебници, революционна книжнина, оръжие, кореспонденцията на Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Тодор Лазаров и други.[4] След разкритията на Винишката афера от 1897 година бяга в България и се установява в Кюстендил,[6] като по-късно тайно прибира от Виница и семейството си.[5]
Според Христо Настев за Ангел Винички се изказва Гоце Делчев по следния начин:
| „ | Един селянин с вродени добродетели и редко увлечение на революционер, предопределен да изгори винаги в огъня за свободата на Македония. Незаменим жрец на организацията от основаването ѝ.[5] | “ |
През 1902 година влиза в четата на Михаил Ганчев, която действа в Кочанско. На 25 - 26 октомври четата е предадена в Драгобраща и е обградена от турски аскер. Ангел Винички и други трима четници продължават сражението докато петима други четници пробиват блокадата. Накрая Ангел Винички чупи наличния си инвентар и се самоубива с кама в сърцето[7][8]
Името му носи площад във Виница, на който в 2009 – 2010 година е издигната църквата „Свети Павел“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Ангел Д. Винички“, публикувано във в. „Македоно-одрински куриер“, брой 23, София, 1903 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 71.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 110.
- ↑ а б в г Настевъ, Хр. Ангелъ Винишки // Илюстрация илиндень 2 (142). Илинденска организация, февруарий 1943. с. 5-6.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 77.
- ↑ Македоно-одрински куриер, бр.23, 10 май 1903 г., стр.1.
- ↑ Настевъ, Хр. Ревизионната чета въ Битолския револ. окрѫгъ // Илюстрация Илиндень 10 (150). Илинденска организация, декемврий 1943. с. 2-6.
