Направо към съдържанието

Ангел Секулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ангел Базернишки)
Ангел Секулов
български революционер
Ангел Секулов (вляво) със свои другари
Ангел Секулов (вляво) със свои другари

Роден
Ангел Секулов в Общомедия

Ангел Секулов, известен като Ангел Базернишки,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Секулов Базернишки (седнал).
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Секулов е роден в 1876 година в битолското село Базерник, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Завършва трето отделение. Емигрира в Свободна България в 1894 година.

Връща се в Македония и в 1903 година с четата на Гьорче Петров участва в Илинденско-Преображенското въстание в Битолски революционен окръг. След въстанието се крие в родното си Базерник и на следващата 1904 година е четник при войводата Алексо Стефанов, а след това при Ташко Арсов.[2] От 1907 година е самостоятелен войвода в Гяваткол.

В 1909 година е осъден от младотурското правителство на 5 години и лежи в Битоля.[4][5]

През 1914-1915 година по време на Първата световна война води чета във Вардарска Македония, тогава негов четник е Недан Соколов.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Срещата“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. IV, книга 5 (35), София, септември 1931 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
  2. Арсовъ, Т. Веле Георгиевъ Саторотъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 15.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 37.
  6. Арсовъ, Т. Неданъ Богоевъ Соколовъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 14.