Направо към съдържанието

Ангелика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пищялка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Сенникоцветни (Apiales)
семейство:Сенникови (Apiaceae)
род:Пищялка (Angelica)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Пищялка в Общомедия
[ редактиране ]

Ангеликата (Angelica) е род от около 60 вида високи двугодишни и многогодишни тревисти растения от семейство Сенникови (Apiaceae), произхождащи от умерените и субарктичните райони на Северното полукълбо, достигащи на север до Исландия, Лапландия и Гренландия.[1] Основното им приложение е за медицина.

Ангеликата е разпространена от умерените и субарктичните райони на Северното полукълбо, достигащи на север до Исландия, Лапландия и Гренландия. Среща се главно в Китай.

Ангеликата расте до 1 – 3 м височина, с големи двуперисти листа и големи сложни чадъри от бели или зеленикаво-бели цветове.

Гените са изключително полиморфни и отделните видове показват вариации в анатомията на плодовете, морфологията на листата и подземните структури.

Техните големи, искрящи, звездни цветове[2] се опрашват от голямо разнообразие от насекоми (общ синдром на опрашване),[3] флоралните аромати са специфични за вида и дори специфични за конкретен подвид.[4]

Активните съставки на ангеликата се намират в корените и коренищата[5] и съдържат фурокумарини в тъканите си, които правят кожата чувствителна към светлина.[6]

Някои видове се отглеждат като ароматизанти или заради лечебните си свойства. Най-забележителната от тях е градинската ангелика (Angelica archangelica), която е широко известна просто като „ангелика“. Жителите на Лапландия използват месестите корени като храна, а стъблата като лекарство. Кристализираните ивици от млади стъбла и средни ребра от ангелика са зелени на цвят и се продават като декоративен и ароматен материал за декорация на торта, но могат да се ползват и самостоятелно. Корените и семената обикновено се използват за ароматизиране на джин. Неговото присъствие обяснява специфичния вкус на много ликьори, като Chartreuse.

Сред саамите в Лапландия растението се използва за направата на традиционен музикален инструмент fadno.

Крайбрежната ангелика (Angelica lucida) се яде като дива версия на целина.

В някои части на Япония, особено на островите Идзу, издънките и листата на Ashitaba (Angelica keiskei) се консумират като темпура, особено през пролетта.

Angelica sylvestris и някои други видове се изяждат от ларвите на някои видове пеперуди, включително Eupithecia succenturiata, Eupithecia subfuscata, Eupithecia centaureata и Chloroclystis v-ata.

Angelica dawsonii е била използвана от няколко първи нации в Северна Америка за ритуални цели.

Angelica atropurpurea се среща в Северна Америка от Нюфаундленд на запад до Уисконсин и на юг до Мериленд и е била пушен от племена от Мисури за настинки и респираторни заболявания. Този вид е много подобен на отровния воден бучиниш.

Горска пищялка (Angelica sylvestris), илюстрация от 1885 г.
  1. Johannes Gröntved. Kvanen – Dens Udbredelse Og Anvendelse
  2. Angelica grayi (Angelica) // Southern Colorado Wildflowers. Архивиран от оригинала на 8 May 2013. Посетен на 10 July 2012.
  3. Van Der Kooi, C. J. и др. Competition for pollinators and intra-communal spectral dissimilarity of flowers // Plant Biology 18 (1). 2015. DOI:10.1111/plb.12328. с. 56 – 62.
  4. Floral Scent in Generalistic Angelica (Apiaceae) – An Adaptive Character? // Biochemical Systematics and Ecology 22 (2). 1994. DOI:10.1016/0305-1978(94)90006-X. с. 161 – 169.
  5. Comprehensive Guide to Angelica Species // Meschino Health. Посетен на 10 July 2012.
  6. Angelica – A Plant of the Family Apiaceae // Scienceray. Посетен на 10 July 2012.
  7. The Asian Umbelliferae Biodiversity Database (ASIUM) with Particular Reference to South-West Asian Taxa // Turkish Journal of Botany 28. 2004. с. 139 – 145. Архивиран от оригинала на 19 October 2013.
  8. Acta botanica Gallica 144: 186 (1997)
  9. а б English Names for Korean Native Plants. Pocheon, Korea National Arboretum, 2015. ISBN 978-89-97450-98-5. с. 354. Архивиран от оригинала на 25 May 2017. Посетен на 16 December 2016.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Angelica в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​