Ангела Пискерник
| Ангела Пискерник Angela Piskernik | |
| австрийско-югославски ботаник | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 23 декември 1967 г.
|
| Учила във | Виенски университет |
| Ангела Пискерник в Общомедия | |
Ангела Пискерник (на словенски: Angela Piskernik; 27 август 1886, Айзенкапел-Фелах – 23 декември 1967, Любляна) е австрийско-югославски ботаник и консервационист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ангела Пискерник е родена в град Бад Айзенкапел (на словенски език известен като Железна Капла) в Южна Каринтия, който тогава е в Австро-Унгария и остава след разпадането на империята и края на Първата световна война в състава на Австрия. Завършва докторат по ботаника във Виенския университет през 1914 г.[1] Сред нейните учители е Ханс Молиш. Впоследствие тя получава степени в областта на анатомията и физиологията на растенията. След това Пискерник работи в провинциалния музей в Любляна и преподава в различни средни училища.
Чувствайки се принадлежаща на словенската нация, Пискерник участва активно в Каринтския плебисцит и в клуба на мигрантите.[2] През 1943 г. е затворена в нацисткия концентрационен лагер Равенсбрюк.[3] Пискерник е спомената в автобиографичния роман Engel des Vergessens на австрийската писателка Мая Хадерлап.[4]
След края на Втората световна война Ангела Пискерник става директор на Словенския природонаучен музей в Любляна и работи в Службата за опазване на природата.[5] По-специално тя участва в работата по обновяване и опазване на Алпийската ботаническа градина Юлиана и Триглавския национален парк.[6][7] Тя е повлияна от италианския природозащитник Ренцо Видесота.
През 60-те години Пискерник ръководи югославската делегация в Международната комисия за защита на Алпите (CIPRA) и предлага създаването на транснационален природен парк с Австрия в Савинските Алпи и Караванке. Този проект обаче не е изпълнен.[8] Днес тази територия е част от Зеления пояс на Европа. Ангела Пискерник умира на 23 декември 1967 г. в Любляна.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Jugoslovansko-Avstrijski visokogorski park (predlog za zavarovanje) (1965), Varstvo narave 4, pp. 7 – 15
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tina Bahovec (2010): Engendering Borders: The Austro-Yugoslav Border Conflict Following the First World War, in: Agatha Schwartz (Ed.), Gender and Modernity in Central Europe: The Austro-Hungarian Monarchy and its Legacy, University of Ottawa Press, ISBN 978-0-7766-0726-9, pp. 219 – 234.
- ↑ Danijel Grafenauer (2009): Carinthian Slovenes´ Clubs and the Contacts between Carinthian Slovenes and Slovene-American Politicians Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., in: Matjaž Klemenčič, Mary N. Harris (Eds.) European migrants, diasporas and indigenous ethnic minorities, Edizioni Plus-Pisa University Press, ISBN 978-88-8492-653-1, pp. 83 – 103
- ↑ Janez Stergar (2004): Dr. Angela Piskernik (1886 – 1967), Natural Scientist, Environmentalist, and Nationally Conscious Activist from Carinthia Архив на оригинала от 2020-12-01 в Wayback Machine. (Abstract in English), Institute of Ethnic Studies, Ljubljana. Посетен на 31 октомври 2013.
- ↑ Maja Haderlap (2016): Angel of Oblivion (Translated from German by Tess Lewis), Archipelago Books, Brooklyn, New York
- ↑ Mateja Tominšek Perovšek (2012): Slovene Women in the Modern Era (Exhibition Catalogue), National Museum of Contemporary History, Ljubljana, pp. 63 – 64
- ↑ Juliana after 1945 Архив на оригинала от декември 29, 2011 в Wayback Machine. Slovenian Museum of Natural History, Ljubljana. Посетен на 19 ноември 2013.
- ↑ Vito Hazler (2010): Protection and Presentation of Cultural Heritage in the Triglav National Park and in Regional and Landscape parks in Slovenia, Etnološka istraživanja (Ethnological Researches), Vol. 1 No. 15, pp. 53 – 67
- ↑ Carolin Firouzeh Roeder (2012), Slovenia's Triglav National Park: From Imperial Borderland to National Ethnoscape, in: Bernhard Gissibl, Sabine Höhler, Patrick Kupper (Eds.), Civilizing Nature: National Parks in Global Historical Perspective, Berghahn Books, New York and Oxford, ISBN 978-0-85745-525-3, pp. 240 – 255.
|
