Ана Бландиана
Ана Бландиана | |
Ана Бландиана през 2019 г. | |
Родена | 25 март 1942 г. |
---|---|
Професия | библиотекар, преводач |
Националност | Румъния |
Активен период | 1952 - |
Жанр | стихотворение, есе, разказ |
Направление | неомодернизъм |
Награди | Хердерова награда (1982) |
Ана Бландиана в Общомедия |
Ана Бландиана (на румънски: Ana Blandiana), с истинско име Отилия Валерия Коман (Otilia Valeria Coman) е румънска поетеса, есеистка, журналистка и общественичка, считана за най-голямата поетеса в румънската литература на ХХ век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 25 март 1942 г. в Тимишоара. Баща ѝ е свещеник, който през комунизма прекарва много години в затвора, майка ѝ – счетоводителка. Дебютната ѝ книга излиза през 1952 г. в Клуж. За свой псевдоним избира името на родното село на майка си в Трансилвания. Заради произхода си и по-точно заради съдбата на баща си постоянно изпитва трудности при публикуване на произведенията си. През 1967 г. се премества за постоянно в Букурещ. През 1975 – 1977 г. работи като библиотекарка в Института за изобразително изкуство. От 1976 г. преводи на нейни произведения започват да се публикуват зад граница. От това време е под постоянно наблюдение от страна на тайните служби като дисидент.
След революцията от 1989 г. активно се включва в обществения и политическия живот на страната.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Тя е почетен президент на румънския ПЕН клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, основател и директор на Мемориала на жертвите на комунизма. Член е на поетическата академия „Стефан Маларме“, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията.
Носител е на наградата за поезия на Съюза на румънските писатели (1969), наградата за поезия на Румънската академия (1970), наградата за проза на Асоциацията на румънските писатели (1982), Хердерова награда (1982), Националната награда за поезия (1997), Наградата „Opera Omnia“ (2001), наградата на Виленица (2002), Ордена на почетния легион (2009) и на други национални и международни награди и отличия.
Почетен гражданин на Тимишоара (2002).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия
- Persoana întâia plural, 1964
- Călcâiul vulnerabil, 1966;
- A treia taină, 1969
- 50 de poeme, 1970
- Octombrie, Noiembrie, Decembrie, 1972
- Poeme, 1974
- Somnul din somn, 1977
- Întâmplări din grădina mea, 1980
- Ochiul de greier, 1981
- Ora de nisip, 1984
- Stea de pradă, 1986
- Alte intâmplări din grădina mea, 1987
- Întâmplări de pe strada mea, 1988
- Poezii, 1988
- Arhitectura valurilor, 1990
- 100 de poeme, 1991
- În dimineața de după moarte, 1996
- La cules îngeri, 1997, 2003, 2004
- Cartea albă a lui Arpagic, 1998
- Balanța cu un singur talger, 1998
- Soarele de apoi, 2000
- Refluxul sensurilor, 2004
- Poeme (1964 – 2004), 2005
- Întoarcerea lui Arpagic, 2008
- Patria mea A4, 2010
- Pleoape de apă, 2010
- Есеистика
- Calitatea de martor, 1970, 2003
- Eu scriu, tu scrii, el/ea scrie, 1975
- Cea mai frumoasă dintre lumile posibile, 1978
- Coridoare de oglinzi, 1983
- Autoportret cu palimpsest, 1985
- Orașe de silabe, 1987
- Geniul de a fi, 1998
- Ghicitul în mulțimi, 2000
- Cine sunt eu?, 2001
- A fi sau a privi, 2005
- O silabisire a lumii, 2006
- Spaima de literatură, 2006
- Fals tratat de manipulare, 2013
- Сборници с разкази
- Cele patru anotimpuri, 1977, 2001
- Proiecte de trecut, 1982
- Издания на български
- Случки в моята градина. Превод от румънски Паулина Корбу. Букурещ: Йон Крянга, София: Отечество, 1986, 64 с.
- Сън в съня. Превод от румънски Румяна Л. Станчева. София: Народна култура, 1986, 114 с.
- Чекмеджето с аплодисменти. Превод от румънски Румяна Л. Станчева. София: Дар, 1999, 440 с.[1]
- Коридори с огледала. Поезия и есета. Подбор, предговор и превод Румяна Л. Станчева. София: Балкани, 2005, 312 с. ISBN 954-9446-10-7
- Отлив на смисъла. Превод Румяна Л. Станчева. София: Балкани, 2010, 140 с. ISBN 978-954-9446-69-2
- Населена от думите – антология, стихове, есета, разкази, диалози. Подбор, предговор и превод Огнян Стамболиев, София: Гея Либрис, 2017, 500 с.[2]
- Имитация на кошмар. Преведе от румънски Румяна Л. Станчева. [Съдържа две книги с новели: Четирите годишни времена и Проекти за миналото]. София, Издателство "Панорама", 2019, 364 с.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Александър Миланов, „Чекмеджето с аплодисменти“ – книга от чекмеджето“, в. „Литературен форум“, бр. 10 (433), 31 октомври 2000 г.
- ↑ Александър Шурбанов, „Юбилейна антология на Ана Бландиана в превод на Огнян Стамболиев“, Fakel.bg, 20 септември 2017 г.
- ↑ Миндова, Людмила. Крилете на пеперудата. Християнството и тоталитаризмът в белетристиката на Ана Бландиана и Теодора Димова // Colloquia Comparativa Litterarum 1. 2021. с. 39-51.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Ана Бландиана
- Биография на сайта на Гражданския алианс ((ro))
- Книги и други публикации на Ана Бландиана на сайта LiterNet.ro ((ro))
- Произведения на Ана Бландиана в Моята библиотека
- Фрагменти и стихотворения на Ана Бландиана в превод на Огнян Стамболиев Литературен клуб
- „За Румъния, България и общата наденица“ (Разговор на Румяна Станчева с Ана Бландиана), в. „Култура“, 3 (2398), 27 януари 2006 г.
- Милена Кирова, „Идеалният дисидент“, в. „Култура“, бр. 1 (2396), 13 януари 2006
|
- Румънски поетеси
- Румънски писателки
- Автори на разкази
- Румънски есеисти
- Есеистки
- Румънски детски писатели
- Румънски дисиденти
- Румънски журналисти
- Носители на Хердерова награда
- Носители на ордена на Почетния легион
- Носители на Ордена на Звездата на Румъния
- Доктор хонорис кауза
- Почетни граждани в Румъния
- Родени в Тимишоара