Анастас Капричов
| Анастас Капричов | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Анастас Наумов Капричов или Капричев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1880 година[3] в Охрид, тогава в Османската империя.[1] Остава неграмотен и работи като хлебар.[2] Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и е ранен.[1]
В началото на 1912 година заминава за Америка, но при избухването на Балканската война в 1912 година се връща и е доброволец в македоно-одринското опълчение на Българската армия.[1] Зачислен е в 3-та рота на 10-а прилепска дружина на опълчението.[2] Участва в сраженията при Картал тепе, Шаркьой, Султан тепе.[1] Ранен е при Султан тепе по време на Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година.[2][1] Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[2][1]
След войната се завръща в родния Охрид. Като български деец е тормозен от сръбските власти.[1]
На 18 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 21.
- ↑ а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 517.
- ↑ Към 18 февруари 1943 година е на 63 години.
