Анастас Димитров
| Анастас Димитров | |
| български свещеник и революционер | |
| Роден |
1834 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1920 г.
|
Анастас Димитров, известен като поп Пала, е български свещеник, учител и революционер. Поп Пала е създател на българска църква и училище в ксантийските села Кръстополе и Габрово.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Анастас Димитров е в 1834 година в село Горно Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. Учи в Пловдивското класно училище. Работи като учител в Райково. В 1873 година е ръкоположен за свещеник от владиката Панарет Пловдивски. Служи като свещеник в Габрово и Кръстополе (Еникьой), Ксантийско. Замества като архиерейски наместник на Ксантийска околия Киряк Кудев.[2] В Еникьой заедно с църковния настоятел Алекси Вулев ръководи разрушаването на недостроеното гръцко училище в селото. Властите арестуват 25 еникьойци, сред които и поп Пала, и след едномесечен престой в Ксантийския затвор получават смъртни присъди. С получената срещу подкуп защита от влиятелния Мехмед бей от Ксанти и застъпничеството на българските църковни власти в Одрин и Цариград, присъдите са отменени.[3]
След Еникьой свещенодейства в Райково, Левочево, Устово, Фатово и Дунево.[2][3]
Макар и на преклонна възраст заедно с цялото си семейство влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Зет му Иван Сбирков, който е председател на комитета в Горно Райково. През пролетта на 1903 година къщата му е постоянно убежище на Ахъчелебийската революционна чета. Поп Пала сам пренася през границата оръжие, патрони и кореспонденция за четите в революционните участъци в Левочево и Райково.[3] Винаги в пояса под расото носел голям нож каракулак, дълга крива кама, откъдето идва и прякорът му Дели Пала, тоест Луда крива сабя.[4]
Умира на 9 октомври 1920 година.[4]
Синът му Харалампи Поппалов също е свещеник и виден общественик.[5]
Оценки
[редактиране | редактиране на кода]На източната стена и апсидата на църквата „Света Неделя“ в Райково е поставена паметна плоча на свещеник Анастас Димитров (Дели Пала).[4]
Никола Мавродиев пише в „Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите“:
| „ | свещеникът беше познатий по родолюбието и патриотизма си поп Анастас, наречен Палата от Горно Райково, който и при най-лошите гръцки кощунства е стоял като железен стълб на българите[1] | “ |
Христо Караманджуков пише за Анастас Димитров:
| „ | Той бе... известен поради своята смелост и храброст под името поп Пала. Неговият личен и обществен живот е цяла история от подвизи.[6]
...през време нашо пребиваване на четата в неговата къща, отец Поп Пала се радваше на четниците, възхищаваше се на техните оръжия и казваше: „Ех, момчета, къде са сега младите години, да тръгна с вас, да видите дали можите да стигнете дядо ви попа“.[7] |
“ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 135.
- ↑ а б Казалиев, Георги и др. Райковски свещеници, Смолян, 1996, с. 57-60.
- ↑ а б в Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 136.
- ↑ а б в Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 137.
- ↑ Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 135-136.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 157.
- ↑ Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 136-137.
