Анастасия Вялцева
| Анастасия Вялцева | |
| руска оперна певица | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 4 февруари 1913 г. (стар стил)
Санкт Петербург, Руска империя |
| Погребана | Николско гробище на Александроневската лавра, Санкт Петербург, Русия |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран |
| Направление | опера, оперета |
| Активност | от 1893 г. |
| Анастасия Вялцева в Общомедия | |
Анастасия Димитриевна Вялцева (на руски: Анастаси́я Дми́триевна Вя́льцева), по съпруг Бискупская, е руска естрадна и оперетна певица, мецосопран, изпълнителка на цигански романси[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 1 март 1871 г. в село Алтухово, Орловска губерния, Руска империя[2] (днес в Брянска област). Майка ѝ Мария Тихонова е местна селянка. Баща ѝ Дмитрий Вялцев, роден в село Связе, е лесничей, наглеждащ имения на граф Орловски. Слуховете са, че Анастасия е незаконно дете на управителя Алексей на имението на граф Орловски. Последният урежда брака на Мария с Дмитрий, като Дмитрий се съгласява да даде фамилията и бащиното си име на детето.[3]
След смъртта на Дмитрий (убит е от падащо дърво) Мария Тихонова с Настя и двамата си синове Яков и Ананий се преселва в малка дървена колиба в покрайнините на Алтухово. Няколко години по-късно тя взима трите си деца в Киев, където работи като перачка.[4][5] В Киев 8-годишната Анастасия започва работа в салон за шивачки. Клиентелата, най-вече момичета от киевските театри, скоро открива гласа на момичета.[6][4][7]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]На 14 години Вялцева посещава балетния майстор Ленчевски, а през 1887 г. влиза в неговата балетна трупа.[8] Година по-късно тя се насочва към Йосиф Сетов, уважаван оперетен импресарио, чиято трупа е в Киев за зимния сезон. Впечатлен от нейното пеене, той я кани да се присъедини към трупата като танцьорка, въпреки че няма свободни места.[4][9] Танцуването обаче не е силната страна на Вялцева, а въпреки качеството на нейния глас, публиката я замеря с домати. Сетов прави всичко възможно да окуражи момичето и по-късно тя си го спомня с благодарност, наричайки го „артистичен кръстник“.[4] Премества се да живее в Санкт Петербург, където взема уроци от председателя на Петербугското вокално общество Станислав Сонки.
През 1897 г. в московския театър „Ермитаж“ се състои първият самостоятелен концерт на Анастия Вялцева, който предизвика отзвук в артистичните среди. Популярността на Вялцева в началлото на 20 век е огромна, тя е наричана „Чайката на руската естрада“ и „руската Пепеляшка“. Последното за издигането ѝ от обикновена слугиня до една от най-богатите и известни жени в Русия. Концерта на „несравнимата“ изпълнителка на романси винаги предизвика шумен успех[10], а грамофонните плочи с нейни записи излизат в огромни тиражи.
Вялцева е диагностицирана с плеврит и по-късно с левкемия. Операциите, на които се подлага, не успяват да я спасят и тя умира на 4 февруари 1913 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Soviet Encyclopaedia of Music
- ↑ Nestyev, I.V. Stars of Russian Popular Music. Moscow. Sovertsky Kompozitor. 1970. P. 49
- ↑ Dobryakova, Elena. The Saloon Queen Was Adored by the Whole Russia // Nevskoye Vremya, 2 март 2011. Посетен на 1 март 2012.
- ↑ а б в г Kizimova, S.P. The Incomparable Anastasia Vyaltseva. Chapter 1 // Bryansk, Pridesenye Publishers. Посетен на 1 март 2012.
- ↑ Kizomova, S. A.D.Vyaltseva. Chronology // Pridesenye Publishers, 1999. Посетен на 1 декември 2012.
- ↑ A.Vyaltseva biography // vyalceva.net. Посетен на 1 март 2012.
- ↑ Anastasiya Vyaltseva // www.bestpeopleofrussia.ru. Архивиран от оригинала на 2010-12-26. Посетен на 1 март 2012.
- ↑ Saint Petersburg Theatre museum. Anastasia Vyaltseva Collection
- ↑ Rogoza, Vladimir. A Priestess of Banality or Russian Music's Seagull? // 2008. Посетен на 1 март 2012.
- ↑ 1.10.1910 дала концерт в Вологде в здании страхового общества. См. Именослов. Знаменитые люди в Вологде. (Автор-составитель Р. А. Балакшин) Вологда, 1994. — с.34.
|
