Аналитична психология

Аналитичната психология (понякога също Юнгианска психология) е понятие, въведено от швейцарския психиатър Карл Юнг. То се отнася и за психологическата школа, чиито основи идват от неговите идеи и която бива развита от негови студенти и съмишленици. Юнг се отделя от Фройдовата психоанализа, с която има няколко години на сътрудничество, след което поема по друг път на развитие. В тази школа целта е разбиране и интеграция на дълбинните сили и мотивации, които изграждат човешкото поведение, от практиката на кумулативната феноменология, около значимостта на сънищата, фолклора и митологията. Дълбинната психология и психологията на архетипите са свързани в това, че и двете използват модела на несъзнателния ум, като източник на лекуване и развитие на индивида.

Основи

Основното допускане е, че личното несъзнателно е потенциална част, може би по-важната, по-активна част от нормалната човешка психика. Надеждната комуникация между съзнателните и несъзнателни части на психиката е необходима за постигане пълнотата на цялостната личност.

Решаваща е вярата, че сънищата показват идеите, вярванията и чувствата на всеки индивид, не се осъзнават лесно, но е нужно да се анализират /такъв материал е събран в „Персонализиран речник на визуалните метафори“/. Нещата „познати, но непознати“, съдържащи се в несъзнателното и сънищата, са основното средство за изразяване на несъзнателното.

Аналитичната психология прави разлика между лично и колективно несъзнателно. Колективното несъзнателно съдържа архетипи, общи за всички човешки същества. Индивидуацията може да извади на повърхността символи, които не взаимодействат с жизнените преживявания на отделния човек. Това съдържание може лесно да бъде видяно като отговор на по-фундаментални въпроси на човечността: живот, смърт, значение, щастие, страх. Тези духовни концепции могат „да изникнат“ и да бъдат интегрирани в личността.

Колективно несъзнателно

Основна статия: Колективно несъзнателно

Концепцията на Юнг за колективното несъзнателно често е погрешно интерпретирана. За да се разбере тя, важно е да се анализират и архетипите на Юнг.

Архетипите на колективното несъзнателно могат да бъдат разглеждани като ДНК на човешкото психе. Точно както всички хора споделят общо физическо наследство и предразположеност към специфични общи физически форми (като наличието на две ръце, сърце и т.н.), така имат присъщи психологически предразположения във формата на архетипи, които изграждат колективното несъзнателно.

В противоположност на обективния материален свят, субективната сфера на архетипите не може да бъде напълно разбрана чрез количествени модели на изследване. Вместо това може да бъде разкрита по-пълно, чрез изследване на символните връзки на човешкото психе: в изкуството, сънищата, религията, мита и в основите на човешките модели на взаимоотношения и поведение. Посвещавайки живота си на задачата да изследва и разбере колективното несъзнателно, Юнг теоретизира, че известен брой символични теми съществуват във всички култури, епохи и във всеки индивид.

Архетипи

Основна статия: Архетип

Използването на психологическите архетипи било подобрено от Юнг през 1919 г. В психологическата рамка на Юнг, архетипите са същностни, универсални прототипи на идеи и могат да бъдат използвани, за да се интерпретират наблюденията. Група спомени и интерпретации, асоциирани с архетип, са комплекс. Например майчиният комплекс се асоциира с майчиния архетип. Юнг приемал архетипите като психологически органи, аналогични на физическите и че и двата вида имат морфологични дадености, които израстват по време на еволюцията.

Себереализация и невротизъм

Вътрешната нужда от себереализация подтиква хората да търсят и интегрират отхвърлените материали. Този естествен процес се нарича индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност.

Според Юнг, себереализацията може да бъде разделена на две отделни разклонения. В първата половина от нашия живот ние се отделяме от човечността. Опитваме се да създадем нашата собствена идентичност (Аз, себе си). Това е така, защото младите хора имат нужда да бъдат деструктивни, каквато е и враждебността на тийнейджърите към родителите им. Юнг казва, че имаме нещо като „втори пубертет“, който се появява между 35 – 40 г., перспективата се променя от наблягане на материалното, сексуалността и раждането на деца, към загриженост за общността и духовността.

Във втората половина от живота, хората се събират с човешката раса. Те отново стават част от колективното. Това е времето, когато възрастните започват да допринасят повече за човечността (време за доброволчество, строеж, градинарство, създаване на изкуство и т.н.), отколкото да унищожават. Те отдават повече внимание на несъзнателните си и съзнателни чувства. Млад човек рядко ще каже: „Чувствам се ядосан“ или „Тъжен съм“. Това е така, защото те все още не са се присъединили отново към човешкото колективно преживяване, общото възстановяване в техните късни, мъдри години, според Юнг. Обща тема за младите бунтовници, в „търсене“ на тяхната истинска същност, е осъзнаването, че приноса към човечността е основна нужда, за да бъдат изцяло себе си.

Юнг предполага, че главната цел на колективното несъзнателно и себереализацията е да ни доведат до най-висшето преживяване. То, разбира се, е духовно.

Ако човек не продължи развитието си към самопознанието, могат да се появят невротични симптоми. Симптомите са с широки граници, включващи например: фобии, фетишизъм, депресия.

Сянката

Сянката е несъзнателен комплекс, който се определя като „потиснати и задържани аспекти на съзнателното себе си“. Има конструктивни и деструктивни типове сянка.

В деструктивната страна, тя често представя всичко, което съзнателната личност не иска да разбере за себе си. Например, някой който се идентифицира като любезен има сянка, която е груба или нелюбезна. Сянката на личности, които са убедени, че са грозни, е красива.

От конструктивна страна, сянката може да представя скрити позитивни влияния. Това може да бъде обяснено като „злато в сянката“. Юнг сочи историята за Мойсей и Ал-Кидр в 18-а сура (глава) на Корана като пример.

Юнг набляга на важността да усещаш материала на сянката и да го инкорпорираш в осъзнатото усещане, за да не проектираш тези атрибути на други.

Сянката в сънища често е представена от тъмни фигури от същия пол, като сънуващия.

Според Юнг, човешкото същество си има работа с реалността на Сянката по четири начина: отказ, проекция, интеграция и/или преобразуване.

Анима и анимус

Основна статия: Анима и Анимус

Юнг идентифицира Анима, като несъзнателен женски компонент в мъжа и анимус, като несъзнателен мъжки компонент в жената. Обаче това рядко е приемано в буквален смисъл: много съвременни юнгианци вярват, че всеки човек има и Анима и Анимус. Юнг постулирал, че Анима и Анимус действат като упътване към несъзнателно обединената същност и така формират осъзнатост. Връзката с Анима или Анимус е една от най-трудните и възнаграждаващи стъпки в психологическото израстване. Юнг съобщава, че е идентифицирал своята Анима, след като тя му е говорила неочаквано един ден, като вътрешен глас.

Често, когато хората игнорират комплексите Анима и Анимус, те се „съревновават“ за вниманието им, като се проектират върху други. Това обяснява, според Юнг, защо понякога незабавно сме привлечени от непознати: ние виждаме нашата Анима или Анимус в тях. Любовта от пръв поглед е пример за проекция на Анима или Анимус. Нещо повече, хората, които силно се идентифицират с тяхната полова роля, (например мъж, който действа агресивно и никога не плаче), нямат активно разпознати или включени Анима или Анимус.

Юнг обяснява човешкото рационално мислене, идващо от мъжката природа, докато ирационалните аспекти се разглеждат като женска природа. Следователно, ирационалността е мъжка Анима – сянка, а рационалността е женска Анимус – сянка.

Психоанализа

Анализата е начин да се преживее и интегрира несъзнавания материал. Тя е търсене на значението на поведението, симптомите, събитията. Много са каналите за достигане до това велико самопознание. Анализът на сънища е най-общото. Други могат да включват изразяването на чувства в изкуството, поезията или други изрази на творчество.

Интерпретацията на сънищата и индивидиацията са комплексни, като процесът е изключително специфичен за личността.

Докато фройдистките психоаналитици предполагат, че потиснатия материал, скрит в несъзнаваното, е резултат от скрити сексуални инстинкти, то аналитичната психология има по-различен подход. Няма предварително предположение за несъзнавания материал. Несъзнаваното за юнгианските аналитици може да съдържа потиснати сексуални инстинкти, но също и стремежи, страхове и т.н.

Източници

Robert Aziz, C.G. Jung’s Psychology of Religion and Synchronicity (1990), currently in its 10th printing, a refereed publication of The State University of New York Press. ISBN.
Robert Aziz, Synchronicity and the Transformation of the Ethical in Jungian Psychology in Carl B. Becker, ed. Asian and Jungian Views of Ethics. Westport, CT: Greenwood, (1999), ISBN.
Robert Aziz, The Syndetic Paradigm: The Untrodden Path Beyond Freud and Jung (2007), a refereed publication of The State University of New York Press. ISBN 13:.
A. Samuels, (1985). Jung and the Post-Jungians. London: Routledge.
Frederic Fappani, Education and Archetypal Psychology, Ed.Cursus, Paris.
Clifford Mayes, Jung and education; elements of an archetypal pedagogy, Rowman & Littlefield, 2005.
Clifford Mayes, Inside Education: Depth Psychology in Teaching and Learning Atwood Publishing, 2007.

Произведения на юнгианци

Други юнгианци:

1. Юнг К. Г. (съст.) Човекът и неговите символи. Леге-Артис, Плевен, 2002
2. А. Самюел, Б. Шотър, Ф. Плаут – Критически речник на аналитичната психология на К. Г. Юнг. ЕА, Плевен, 1993
3. Дарил Шарп – Юнгиански Лексикон
4. Йоланде Якоби – Психологията на К. Г. Юнг, Леге Артис, Плевен, 2000
5. М Антони – Женският кръг на К. Г. Юнг
6. Аниела Яфе – К. Г. Юнг – образ и слово
7. Мари-Луиз фон Франц – Котката
8. Мари-Луиз фон Франц – Предсказване и синхроничност
9. Мари-Луиз фон Франц – Архетипови мотиви във вълшебните приказки
10. Мари-Луиз фон Франц – Алхимията: символика и психология
11. Мари-Луиз фон Франц– Анима и Анимус във вълшебните приказки
12. Древерман О. – Същественото е невидимо за очите. Малкият принц (дълбинно психологически тълкуване)
13. Я. Алистър; К. Хоуке, Е. Самюйлз и др. – Съвременна юнгиански анализа. Постюнгианска перспектива от обществото на аналитичната психология, Лондон
14. Джеймс Хол – Юнгианска анализа на сънищата
15. Джеймс Холис – Под Сянката на Сатурн.
16. Фриц Риман – Основни форми на страха.
17. Клариса Пинкола Естес – Бягащата с вълци. Инстинктивната природа на жените, ИК „Бард“, 2001