Амрита Сингх
Амрита Сингх अमृता सिंह | |
Родена |
9 февруари 1948 г.
|
---|---|
Религия | Сикхизъм |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1983 г. |
Семейство | |
Съпруг | Сейф Али Хан (октомври 1991 – 2004) |
Деца | Сара Али Хан |
Уебсайт | |
Амрита Сингх в Общомедия |
Амрита Сингх (родена на 9 февруари 1958 г.) е индийска актриса, която работи главно във филми на хинди. Сингх прави своя актьорски дебют с Betaab (1983). Утвърждава се като популярна и водеща боливудска актриса от 80-те и началото на 90-те години на XX век. Тя получава няколко награди, включително награда Filmfare и награда Indian Telly.
Сингх се появява в редица комерсиално успешни филми, включително Mard (1985), Chameli Ki Shaadi (1986), Dil Aashna Hai (1992), Aaina (1993) и Rang (1993). За Aaina тя печели наградата Filmfare за най-добра поддържаща актриса. След този успех тя си взема кратка почивка от актьорството. Завръща се на големия екран с 23rd March 1931: Shaheed (2002). Получава добри отзиви за участието си в Kalyug (2005), Shootout at Lokhandwala (2007), 2 States (2014), Hindi Medium (2017) и Badla (2019).
Сингх печели наградата Indian Telly за най-добра актриса в отрицателна роля за телевизионния си дебют Kkavyanjali (2005 – 2006). Тя е омъжена за актьора Сейф Али Хан от 1991 до 2004 г., с когото има 2 деца, едното от тях – актрисата Сара Али Хан.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Amrita Singh // Архивиран от оригинала на 5 май 2016. Посетен на 21 април 2016. (на английски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amrita Singh в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |