Аморийска династия
Аморийската или Фригийската династия управлява Византия от 820 до 867 г. Произхожда от град Аморион. При тази династия започва „византийската реконкиста“, отвоюват се значителни територии в Мала Азия. Възстановено е иконопочитанието при Михаил III.
Представители
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил ІІ Балба († 2.10.829) (820 – 829)[1]
- Теофил (813 – 20.1.842) (829 – 842)
- Михаил ІІІ Пияницата (19.1.840 – 24.9.867) (842 – 867)
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Родоначалник на Аморийската династия е император Михаил ІІ Балба. Той заема престола във Византия, след като убива предишния василевс Лъв V Арменец. Продължава борбата срещу иконопочитателите. Не успява да спаси остров Крит от арабското завоевание (826 г.). Същата участ сполетява и остров Сицилия (829 г.). Първата съпруга на владетеля е Текла, а втората – Ефросина. Сред многобройното му потомство видно място заема неговият наследник Теофил. Новият василевс предизвиква война срещу багдадския халиф Ел-Мутасим. Византийската армия опустошава родния град на халифа, но след това Ел-Мутасим разграбва Аморион, родното място на основателя на династията. Теофил е принуден да изостави Сицилия на арабите, а Бари – на лангобардите. Съсипан от пораженията, императорът умира през 842 г. Неговата съпруга Теодора (815 – 867) става регентка (842 – 856) на малолетния им син Михаил ІІІ Пияницата. Тя е майка и на четири дъщери: Текла, Анна, Анастасия и Пулхерия. Много благочестива, заобиколена и подкрепяна от монаси, тя възстановява тържествено иконопочитанието в църквата „Света София“ на 11 март 843 г.[2]
През 856 г. Михаил ІІІ Пияницата става пълновластен владетел. Изпаднал под влияние на вуйчо си Варда, през 866 г. затваря майка си Теодора в манастир. По-късно се сближава с Василий Македонец и го прави свой фаворит. По негово време за патриарх е издигнат Фотий (863). Започва конфликт с Рим, завършил със схизма. Активизира се византийската политика за налагане на християнството сред славяните в Централна Европа и на Балканския полуостров. През 862 г. василевсът приема предложението на великоморавския владетел Ростислав за съюз, който да осигури независимостта на Великоморавия, застрашена от претенциите на Германското кралство и българите. Резултат от установените добри взаимоотношения е и изпращането през 863 г. на Константин-Кирил Философ и брат му Методий във Велехрад със задачата да утвърдят християнството чрез новосъздадената славянска писменост и богослужоение. Научил за плановете на българския хан Борис I да приеме новата вяра от Рим, императорът му обявява война през същата година. Претърпял неуспех, Борис I е принуден да сключи мир с Византия и да бъде покръстен заедно със своя народ от пратеници на Константинополската патриаршия. Василевсът е кръстник на българския владетел, който приема неговото име Михаил. Михаил ІІІ е женен за Евдокия Декаполитиса, но няма деца от нея. През 867 г. е убит от своя фаворит Василий Македонец, който се провъзгласява за император.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. Приложение 2.
- ↑ а б Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 14.