Направо към съдържанието

Аменхотеп II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аменхотеп II
Роден
Починал
1401 г. пр.н.е.
ПогребанДолина на царете, Луксор, Египет
Семейство
РодОсемнадесета династия на Древен Египет
БащаТутмос III
ДецаТутмос IV
Аменхотеп II в Общомедия
Бюст на Аменхотеп II в Берлинския музей

Аменхотеп II (Aakheperure Amenhotep) е седмият фараон на Древен Египет от XVIII династия на Новото царство на Египет. Понякога е назоваван също като Аменофис II, елинизирана форма на името.[1] Управлението му обикновено се датира ок. 1427/8 – 1401/0 г. пр.н.е. или 1436 – 1412 г. пр.н.е.

Той е син на Тутмос III, който е бил велик завоевател. Макар че не притежава военния гений на баща си, през първата половина на своето управление Аменхотеп II провежда серия от успешни кампании в Нубия и Леванта. Неговите войни, които имат предимно наказателен и демонстративен характер, не водят до териториално разширяване на империята. Останала част от неговото близо 26-годишно управление[2] преминава почти изцяло в мир. Аменхотеп II построява сравнително малко на брой храмове и монументи. Както твърдят надписите той бил отличен стрелец с лък и превъзхождал с физическата си сила повечето от предишните фараони. Дори повече от неговия предшественик, изображенията и надписите изтъкват Аменхотеп II като героичен воин и атлет с преувеличено свръхчовешки способности и постижения.[3]

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден от втората съпруга на Тутмос III, първоначално Аменхотеп II не е бил определен за престолонаследник, до смъртта на първородния царски син Аменемхет.[4] Роден и израснал на север в Мемфис, вместо в традиционната столица Тива, докато е принц той получава военна подготовка и отговаря за царските коне и храмовия добитък, също заема и други длъжности.[5] Някои учени допускат възможността за възможен кратък период на съвместно управление с Тутмос III. Аменхотеп II се възкачва на трона малко след като навършва пълнолетие. При неговото управление, както и това на баща му, цариците и другите жени в двора играят много по-незабележима роля, отколкото по времето на ранната XVIII династия и особено през управлението на Хатшепсут, чиито надписи и имена върху монументи е възможно да са били заличени в първите години на Аменхотеп II.[6]

Единствената известна съпруга на Аменхотеп II е царица Тиаа, от която е роден неговия син и наследник Тутмос IV. Тя не е имала титул на главна съпруга преди възкачването на сина ѝ, от чието царуване датират всички свидетелства и споменавания за нея. По времето на Аменхотеп II главна царска съпруга е била неговата майка Меритре-Хатшепсут. Аменхотеп II е имал много синове и поне една дъщеря, за които не се знае дали всички са били родени от Тиаа, или от други жени, които не са споменати.[6][7]

Военни кампании[редактиране | редактиране на кода]

Глава от статуя на Аменхотеп II с Кепреш, или Синята корона, наричана още Корона на войната

Първата военна кампания на Аменхотеп II се отнася към втората или третата година от неговото възкачване, когато потушава въстание на васалните княжества в Сирия.[8] Някои от местните владетели, които навремето са признавали върховенството на Тутмос III, отказват да се подчиняват на неговия наследник. Метежниците търсят помощ и покровителство от царството Митани – североизточен съсед и съперник на египетското влияние в Азия. Напредвайки през Ханаан, Аменхотеп II не среща съпротива, но при пресичането на река Оронт в Сирия, той и армията му са нападнати от войската на Катна, вероятно подкрепена от митански сили. След като побеждава противниците си, фараонът възвръща крепостта Кадеш, която бележи египетската граница в Леванта.[8] Той възстановява и затвърждава контрола над азиатските владения, но не прави опит да ги разшири отвъд река Ефрат, за разлика от неговите предшественици Тутмос I и Тутмос III,[9] които обаче не са били изправени срещу толкова силен и организиран противник.

Девет месеца след завръщането си от Азия, Аменхотеп II посещава южните граници в Нубия – вероятно става въпрос по-скоро за рутинна експедиция и демонстриране на сила, отколкото реални военни действия. Младият фараон успява да запази египетската хегемония в Леванта, като си служи ефективно със завещаното от баща му военно превъзходство, комбинирайки бързи и решителни действия с показна бруталност. Аменхотеп II е сред малцината фараони, принасяли човешки жертвоприношения на пленници.[10] След края на похода, седем убити лично от него вражески предводители са обесени с главата надолу върху борда на царския му кораб. Труповете им по-късно са окачени по стените на Тива и нубийския град Напата, за да всяват страх сред противниците на властта му.[8][11] Освен това владетелят чества победата си с лов на лъвове, придружен от лоялните му азиатски васали.[8]

В седмата година фараонът се отправя на втори по-голям поход към Ханаан и Сирия, където царят на Митани подпомага бунта на крайбрежния град Угарит. Тази заплаха е сериозна, тъй като египетското военно присъствие в Сирия и логистичната поддръжка на сухопътните операции там, зависят от контрола над морските пътища и пристанища.[12] Аменхотеп II отново побеждава местните владетели и ги принуждава да му се подчинят, както твърдят надписите. В действителност обаче, войната изглежда приключва със загубата на египетския контрол върху териториите на североизток между Оронт и Ефрат,[3][8] но ключовите погранични крепости Угарит и Кадеш остават във владението на фараона.[13]

През деветата година Аменхотеп II предприема още една трета кампания в Предна Азия, в която постига победа срещу Митани, но достига само до района на Галилейското езеро.[14] Това е последната война между Египет и Митани, след която е сключен мир. Промяната в отношенията между двете държави се дължи на политическия възход на Хетското царство от север, което се очертава като обща заплаха за тях.[3] За по-късното управление на Аменхотеп II се знае малко. Липсват сведения за военни действия след неговата 9-а година, освен едно вероятно потушаване на въстание в Нубия. Дългият период на мир, заедно с факта че води почти само отбранителни войни, опровергават виждането за Аменхотеп II като един много войнолюбив владетел – един образ наложен по-скоро от собствената му пропаганда,[13] целяща да респектира външните и вътрешните врагове на империята.

Култура и монументи[редактиране | редактиране на кода]

Картуш с тронни имена на Аменхотеп II в Карнак

По времето на Аменхотеп II се забелязва проникване на азиатски (сирийски) и егейски влияния в египетското изкуство и култура, навлезли посредством търговските и дипломатически контакти с чуждите страни. Тази нова тенденция е очевидна главно в предмети и изображения свързани с частни лица, но засяга до известна степен и религиозното изкуство. Въпреки това, стилът на официалните царски монументи остава непроменен.[12] В Египет е засвидетелствано почитане на азиатски божества като Астарта и други.[8] Под влияние на сирийските соларни култове, постепенно започва да набира популярност Атон, дотогава второстепенно слънчево божество, което някъде около половин век по-късно фараонът-еретик Ехнатон ще се опита да наложи като централна фигура в египетската религиозна система.

В сравнение с другите владетели от династията, строителната дейност на Аменхотеп II изглежда значително по-скромна, особено ако бъде съпоставена с продължителността на управлението му. Той се ограничава предимно до разширяване на по-малки храмове в Египет и Нубия.[15] След мащабното строителство на неговите предшественици в Карнак, Аменхотеп II издига там само една колона, ознаменуваща победите му над Митани. Той започва строежа на фестивален павилион в Карнак, свързан с честването на неговия празник хеб-сед (30-а годишнина от възкачването). Постройката остава недовършена и никога не е ползвана, тъй като той вероятно управлява по-малко от 30 години. Забележителна е употребата на множество соларни символи и елементи в декорацията на сградата, доста преди епохата Амарна.[16]

Погребение и мумия[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата на Аменхотеп II е KV35, открита през 1898 г. в Долина на царете край Тива.[17] Гробницата е голяма, с много добре запазени декорации и стенописи. Подобно на повечето египетски погребения, KV35 също е била ограбена през смутния период на последните Рамесиди. Мумията на Аменхотеп II и тази на Тутанкамон, са единствените две царски мумии открити в техните оригинални гробници. Заедно с неговата мумия там са открити още 17 царски погребения от XVIII, XIX и XX династия, където са били преместени от жреците по времето на 21-ва династия.[18]

Неговата мумия е запазена в добро състояние. Според изследователите, фараонът е починал на около 45-годишна възраст, което подкрепя тезата че е управлявал около 26 години, предвид сведенията че заема трона през ранното му пълнолетие. Не са установени следи от заболяване или насилствена смърт. Съдейки по неговите останки, Аменхотеп II наистина е притежавал силно телосложение и висок за египетските стандарти ръст, изглежда наследени от майка му, тъй като баща му и по-ранните фараони са били забележимо по-ниски от него.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ The Royal Titulary pharaoh.se
  2. ↑ Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83), Brill (Leiden/Boston, 2006), p.203
  3. ↑ а б в Erik Hornung: History of Ancient Egypt. An introduction, Cornell University Press (1999), p.91 – 92
  4. ↑ Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.132 – 133, p.137
  5. ↑ Michael Rice: Who's who in Ancient Egypt, Routledge (1999), p.14 – 15: Amenhotep II
  6. ↑ а б Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550 – 1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.243, p.246
  7. ↑ Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.132 – 133, p.134 – 135, pp.137 – 141
  8. ↑ а б в г д е Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), p.218 – 219
  9. ↑ George Steindorff and Keith C. Seele: When Egypt Ruled the East, University of Chicago Press (1957), pp.67 – 70
  10. ↑ Ian Shaw, Paul T. Nicholson: The British Museum Dictionary of Ancient Egypt, British Museum Press (2002), p.134
  11. ↑ The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw (2002), p.245
  12. ↑ а б Kathleen Kuiper: Ancient Egypt: From Prehistory to the Islamic Conquest, The Rosen Publishing Group (2010), p.64, p.65
  13. ↑ а б Garry J. Shaw: War & Trade With the Pharaohs: An Archaeological Study of Ancient Egypt's Foreign Relations, Pen & Sword Books Ltd (2017), pp.91 – 94
  14. ↑ Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1994), pp.112 – 113
  15. ↑ Charles C. Van Siclen: „Amenhotep II“, The Oxford Encyclopedia of Ancient Egypt, Donald B. Redford (Ed.), Vol. 1, p.71 – 72, Oxford University Press (2001)
  16. ↑ Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550 – 1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.243 – 244
  17. ↑ Nicholas Reeves, Richard H. Wilkinson: The Complete Valley of the Kings: Tombs and Treasures of Egypt's Greatest Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1996), pp.100 – 103
  18. ↑ N.Reeves, R.H.Wilkinson (1996), pp.198 – 201

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Името на Аменхотеп II
в йероглифи
ra
aA		 xprZ2
тронно име
imn
n		 HtpHqAiwn
лично име
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аменхотеп_II&oldid=11599356“.