Направо към съдържанието

Амарило Слим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амарило Слим
американски покер играч

Роден
Починал
29 април 2012 г. (83 г.)

ПсевдонимAmarillo Slim
НаградиСветовни покер серии (1972)
Семейство

Уебсайт
Амарило Слим в Общомедия

Томас Престън (31 декември 1928 – 29 април 2012) известен още с псевдонима Амарило Слим[1] е професионален американски играч на покер и спортни залози. Престън печели главното събитиет на Световните покер серии (СПС) от 1972 г., а през 1992 г. влиза в Покер залата на славата.

Биография и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Йохансон, щата Арканзас на 31 декември 1928 г.[2] Покерът го привлича още от юноша и често ходи тайно да играе по сбирки с приятели. Преди да стане познат играч на покер турнири, Престън е лентяй, който обикаля САЩ в търсене на хазартна тръпка заедно с Дойл Брансън и Сейлър Робъртс, които значително въвеждат Тексас Холдем покера, най-известният вариант днес, в Лас Вегас пред 60-те години на миналия век. Първите му известни успехи в покера са от 1971 – 1972 г., когато заедно с Джони Мос, Тейлър Робъртс, Дойл Брансън, Пъги Пиърсън, Крандъл Адингтън и Карл Кенън участва в Световните покер серии и печели трофея и награден фонд от $60 000, значителна сума за онова време.[2] След победата се появява в няколко токшоута, включително Вечерното шоу (The Tonight Show), и играе малка роля във филма на Робърт Алтман от 1974 г. - Далеч от Калифорния (California Split). Той се появява и в предаването Имам тайна (I've Got a Secret), където споделя тайна, свързана със загубата на $190,000 на покер само за вечер.

Той също така основава серия от турнири с името Супер купата по покер на Амарило Слим, които се провеждат годишно между 1979 и 1991 г.

Престън печели четири гривни от СПС, включително две на Омаха. Последната му победа на СПС е от 1990 г. През 2000 г. по време на Пот лимит Омаха събитието на СПС с вход $2,500 Амарило завършва на второ място след Фил Айви.

През януари и февруари 1980 г. Амарило Слим води Вторият годишен класически покер турнир, който е второто най-престижно турнирно покер събитие за оново време. Впоследствие, сериите се прекръстват на Супер купата по покер. Гейб Каплан става първият победител в тях, а Стю Ънгар печели титлата три пъти.

Турнирните печалби на Престън за цялата му кариера достигат до повече от $587,000.

Амарило Слим (в средата) на Световните покер серии през 1974

Книги[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 г. Престън и Бил Г. Кокс пишат Играй покер, за да печелиш, която бива публикувана от Гросет и Дънлап. Преработено издание носещо името Играй покер, за да печелиш на Амарило Слим е публикувано от ХарпърКолинс през 2005 г.

През май 2003 г. Престън публикува автобиография озаглавена Амарило Слим в свят на дебелаци, в която описва игрите му на покер с Лари Флинт, Линдън Джонсън, Ричард Никсън и други. В допълнение към покер начинанията, Слим описва и тези в спортните залози.

През април 2007 г. Престън създава уебсайт и издава електронна книга на име Ол-ин: Електронен инструктаж по Тексас Холдем без лимит (All In: An E-guide To No Limit Texas Hold'em). Книгата е написата от Престън и Джо Брент Райли.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Томас Остин Престън младши е роден на 31 декември 1928 г. в Джонсън, Арканзас, но когато е дете родителите му се местят в Търки, Тексас. След като се развеждат майка му се връща в Джонсън, докато баща му се мести в Амарило. Твърди се, че Слим споделял: „Добре, че го направи, защото Амарило Слим звучи много по-добре от Търки Том или Арканзас Остин.“ Престън е разведен, има три деца и живее в Амарило, Тексас.

През август 2003 г. Престън е обвинен в Рандал Каунти, Тексас за непристойно поведение с 12 годишния си внук. Обвиненията са намалени до дребно нападение по време на споразумение и на 10 февруари 2004 г. Престън ме успорва пониженото обвинение, „за да предпази семейството си“. Той е глобен с $4,000, получава две години пробация и е осъден „да посещава терапия“. По време на интервю от 2009 г. той тръвди, че е невинен, но решил да приеме споразумението, за да спести на семейството си обвинение в съда.

Рано сутринта на 4 октомври 2006 г. Престън е жертва на въоръжен грабеж. Нападателят стреля три пъти в колата на Престън, докато последния бяга. Слим не е ранен.

На 28 януари 2007 г. Престън е обран в дома си след заплаха с огнестрелно оръжие.

На 22 януари 2009 г. Престън е пребит и ограбен близо да пресечката на Интърстейт 40 и Сонси Роуд, докато се опитвал да събере хазартен дълг.

Автобиографията на Престън е тема на биографичен филм в процес на разработка. Според слухове Никълас Кейдж трябвало да играе Престън. Според статия от 2009 г. на Покер Листингс работата по холивудския филм за живота на Слим е спряна.

Престън умира на 83 години на 29 април 2012 г. от рак на гръбначния стълб

Цитат[редактиране | редактиране на кода]

За него казват, че е:

Един от първите покерджии професионалисти, живеещи от великата игра покер. Покерът за него е не просто игра с карти, а начин на живот.

Фил Гордън[2][3]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amarillo_Slim в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сайт – www.amarillo-slim.com, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209053330/http://www.amarillo-slim.com/, посетен на 14 септември 2010 
  2. а б в Amarillo Slim Preston – The Worlds Greatest Gambler ! (книга на английски) // Архивиран от оригинала на 2012-02-15. Посетен на 2010-09-14.
  3. Welcome to nginx! // picayune-times.com. Архивиран от оригинала на 2010-08-26. Посетен на 28 януари 2022.