Направо към съдържанието

Амадей III Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амадей III (Савоя))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Амадей Савойски.
Амадей III Савойски
граф на Савоя
Роден
ок. 1095
Починал
ПогребанАбатство на Светия кръст (Никозия)
РелигияКатолицизъм
Управление
Период1103 – 30 март 1148
ПредшественикХумберт II Савойски
НаследникХумберт III Савойски
Други титлимаркграф на Торино/Суза
господар на Аоста, на Бюже и на Шабле
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаХумберт II (Савоя)[1]
МайкаГизела Бургундска[1]
Братя/сестриВилхелм Савойски
Райналд Савойски
Хумберт Савойски
Аделхайд Савойска
Гиг Савойски
Агнес Савойска
Природениː
Жана Монфератска
Вилхелм V Стари
Матилда Монфератска
Аделазия Монфератска
Изабела Монфератска
СъпругаАделхайд
Матилда Албонска
ДецаАлиса Савойска
Мафалда Савойска
Агнес Савойска
Хумберт III Савойски
Йохан Савойски
Петър Савойски
Вилхелм Савойски
Маргарита Савойска
Юлиана Савойска
Изабела Савойска
Амадей III Савойски в Общомедия

Амадей III Савойски или Амадей от Мориен, наречен Кръстоносецът (на италиански: Amedeo III di Savoia detto il Crociato, на френски: Amédée III de Maurienne, Amédée III de Savoie; * ок. 1095, Кариняно, Савойско графство; † 30 март 1148, Никозия, Кипър) е 7-и граф на Мориен/граф на Савоя, маркграф на Торино/Суза, господар на Аоста, на Бюже и на Шабле. Той е първият, който носи титлата „граф на Савоя“.

Прозвището му се дължи на участието му във Втория кръстоносен поход, призован на оръжие от папа Каликст II, негов вуйчо, от когото получава като подарък символа, който използва в герба си.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Според френския историк Самюел Гишенон той е най-големият син на Хумберт II Дебели (* 1060, † 1103), 6-и граф на Мориен, господар на Аоста, на Бюже и на Шабле, маркграф на Торино, и на съпругата му Гизелда или Гизела Бургундска (* 1075, † ок. 1133).[2][3] Негови дядо и баба по бащина линия са Амадей II, граф на Мориен, маркграф на Торино, господар на Аоста, на Бюже и на Шабле, и Жана Женевска,[4] а по майчина – Гийом I Бургундски, граф на Бургундия, и Стефания де Лонгви. Племенник е по майчина линия на папа Каликст II. Има четири братя и две сестри:

Има и един природен брат и четири природени сестри от втория брак на майка си, сред които Жана, графиня на Фландрия като съпруга на Вилхелм I Клитон, и Вилхелм V Стари, маркграф на Монферат, съпруг на Юдит Бабенберг.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Баща му Хумберт II умира на 19 септември 1103 г. Амадей, най-големият му син, го наследява като Амадей III[7] под опеката на граф Аймон Женевски, който е регент до навършването му на пълнолетие.[8][9]

През 1104 г. в дарение за църквата на Мориен Амадей III е споменат като „граф“. В друго дарение на църквата в Бюже в памет на душата на баща му Амадей III не само споменава себе си като граф, но също така споменава братята и майка си и неговите настойници Аймон и Гвидо.

След като овдовява, майка му Гизела през 1105 г. се омъжва за маркиз Райнер I Монфератски[6].

Портрет на Амадей III от XVIII век

През 1109 г. Амедей III започва да управлява владенията си, след като император Хайнрих IV постановява по-голяма автономия на Комуна Торино, което създава много трудности за целите на Амадей. Амадей обаче през 1111 г. е в свитата на Хайнрих V, когато е коронясан за император в Рим, и новият император му признава титлата „Граф на Савоя“.[10] През 1116 г. императорът потвърждава автономията на град Торино, давайки на епископа на града значителна власт.[10]

На 3 август 1115 г. сестра му Аделахайд се омъжва за краля на Франция Луи VI Дебели.[11]

След 1120 г. Амадей III се сблъсква с графовете на Женева Аймон – бивш негов настойник и след това и с неговия наследник Амадей I, който нахлува в Мориен, излизайки победен.[12]

Амадей III основава Абатство Откомб[13], където са погребвани членовете на Савойския дом в продължение на векове.

Тъй като Амадей III няма синове от първия си брак, сестра му, кралицата на Франция Аделахайд, и нейният съпруг Луи VI Дебелият биха искали той да обяви втория им син Луи за наследник в ущърб на братята на Амадей III и на другите му племенници.[14] Луи VI, за да го принуди да приеме, нахлува в Бюже[14], но раждането на сина му Хумберт през 1136 г. и смъртта на Луи VI през 1137 г. решават проблема.[14] В този период Амадей трябва да се бори срещу епископа на Торино, който претендира, че има безусловна власт над града, докато той помага на епископа на Асти да се върне в града, след като е изгонен от общинската власт.[14]

През тези години Амадей III се споменава в два документа от Mémoires pour l'histoire ecclésiastique des diocèses de Genève: номер 17 от 1139 г. и номер 19 от 1140 г.

Въпреки втория си брак с потомка на господарите на Албон – негови съседи, районът е доста бурен. Териториите на враждата на Албон и тези на Савоя се пресичат и за много участъци границата не е ясно определена. Някои владения на граф Амадей III като Рив, Воарон и Сен Лоран дю Пон са твърде близо до Гренобъл, за да не бъдат привлекателни за Албоните.[15] Следователно е достатъчно Амадей III да упражни натиск върху съседните земи през 1140 г., за да може Гиг IV Албонски да се намеси с оръжие срещу него в Гресиводан[15], въпреки че двамата са роднини, тъй като Амадей III е омъжил за Гиг IV сестра си Матилда. Гиг обсажда замъка Монмелиан, но е изненадан от контраатака на Савоя, като е сериозно ранен в битката[15]: пренесен до замъка Ла Бюсиер, той умира три дена по-късно в ръцете на жена си.[15] Амадей III се отплаща за този нещастен инцидент с Шартрьоз д'Арвиер близо до Сесел.[16]

Според кралицата на Италия Мария-Жозе Белгийска има документ, който удостоверява, че използването на белия кръст върху червено поле на Савойците е използвано от Амадей III от 1143 г.[17]

Regesta comitum Sabaudiae съдържа множество документи за дарения и други от 1104 г. нататък, в които се появява името на граф Амадей III. Той, за да плати разходите, връща някои прерогативи на монасите и отстъпва някои имоти на графовете на Женева[18], участва във Втория кръстоносен поход заедно със своя полубрат, маркиза на Монферат Вилхелм V, следвайки Конрад III Швабски към Константинопол, пристигайки там към края на лятото на 1147 г.[19] Когато Конрад се завръща в Константинопол, Амадей III и Вилхелм V остават с племенника си Луи VII от Франция[19] и Амадей води с аквитанския граф Годфроа дьо Ранкон авангарда на войските в Анадола.[20] Амадей, според френския историк Виктор Флур дьо Сен Жени, е качен на кораб, който трябва да го отведе до Генуа, но умира в Никозия на остров Кипър, поради изтощение през 1149 г.[21] Според Самюел Гишенон той умира в Никозия на 1 април 1149 г. и е погребан там в местната църква „Свети кръст“[22], докато според Чарлз Уилям Превите-Ортън той умира в Никозия в началото на април 1148 г., без да е успял да изпълни своя кръстоносен обет.[23] Документ n° CCXCVII от Regesta comitum Sabaudiae, съобщава за смъртта му на 1 април 1148 г. в Кипър, и Sigiberti Continuatio също съобщава за смъртта му през 1148 г. в Кипър.

Амадей III е наследен от най-големия си син Хумберт като Хумберт III под регентството на Амадей д'Отрив, цистерциански монах, епископ на Лозана, който е абат на Откомб и е добър приятел на Амадей III.[24]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]
Мафалда, дъщеря

Жени се два пъти:

∞ 1. за Аделхайд († сл. юли 1134), чиито предци са неизвестни[25], от която има две дъщери:[17]

След като овдовява, Амадей III, също заради съюз срещу графовете на Женева:

∞ 2. ок. юли 1134/1135 за Матилда Албонска (* 1112/116, † сл. 30 март 1148)[26] (според Самюел Гишенон тя е единствената му съпруга[27]), дъщеря на графа на Албон Гиг V и на неговата съпруга кралица, известна като Матилда, от английско потекло.[28] Имат четири сина и три[17] или четири[29] дъщери:

Хумберт III, син

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б fmg.ac
  2. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 217
  3. ↑ а б в ((la)) Regesta comitum Sabaudiae, pag 79
  4. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 212
  5. ↑ а б в Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques. Livres 1 – 2 / ; enrichie de plusieurs portraits, sceaux, monnaies, sculptures et armoiries. Par Samuel Guichenon,.... 1660.
  6. ↑ а б ((fr)) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 219
  7. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 276
  8. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), pagg 278 e 279
  9. ↑ Histoire de Savoie, с. 198, бел. 2
  10. ↑ а б (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 280
  11. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 281
  12. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 199
  13. ↑ Histoire de Savoie, с. 229 и 230
  14. ↑ а б в г Histoire de Savoie, с. 200
  15. ↑ а б в г Guigues IV Dauphin
  16. ↑ Histoire de Savoie, с. 202
  17. ↑ а б в (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – AMEDEE de Maurienne
  18. ↑ Histoire de Savoie, с. 202, бел. 1
  19. ↑ а б (англ.) #ES The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 311
  20. ↑ (англ.) #ES The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 311 и 312
  21. ↑ Histoire de Savoie, с. 203
  22. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 228
  23. ↑ (англ.) #ES The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 312
  24. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 317
  25. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 284
  26. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), с. 283
  27. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 229 и 230
  28. ↑ Матилда е може би незаконна дъщеря на Едгар Етелинг, последен потомък на Дом Уесекс, или на Ерембурга ди Мортейн и първия граф на Сицилия Роже I Сицилиански.
  29. ↑ а б #ES Genealogy: The House of Savoy – Amedeo III
  30. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 230
  31. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. CCCLXXXV, с. 142
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amedeo III di Savoia (1291 – 1343) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Франция“         Портал „Франция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амадей_III_Савойски&oldid=12366408“.