Алхимия на щастието
| „Алхимия на щастието“ | |
| کیمیای سعادت | |
 Факсимиле на персийски ръкопис от 1308 г., Национална библиотека на Франция | |
| Автор | Абу Хамид Мухаммад ибн Мухаммад ал Газали |
|---|---|
| Първо издание | началото на XII век г. Персия |
| Оригинален език | персийски |
| „Алхимия на щастието“ в Общомедия | |
„Алхимия на щастието“ (на персийски: کیمیای سعادت, латинизирано: Kimiya-yi Sa'ādat) е книга, написана от Абу Хамид Мухаммад ибн Мухаммад ал Газали, персийски богослов, философ и сунитски книжовник, считан за един от най-великите систематични мислители на исляма.[1] Написва въпросната книга към края на своя живот – скоро преди смъртта си през 1105 г., или през 499 г. по ислямското летоброене.[2]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Книгата е разделена на 4 тематични части, всяка съдържаща по 10 глави. В началото на книгата са представени цитати на пророка Мохамед.
- За верските задължения (Ebādāt);
- За спасението (Monjīāt);
- За човешките взаимоотношения от гледище на исляма (Mu'amalat);
- За вечните мъки (Mohlekāt);
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
