Алфред Винтерщайн
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Алфред Винтерщайн Alfred Freiherr von Winterstein | |
австрийски психолог | |
Роден |
25 септември 1885 г.
|
---|---|
Починал |
Виена, Австрия |
Погребан | Виена, Австрия |
Националност | Австрия |
Учил във | Виенски университет[1] |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Лайпцигски университет |
Повлиян | Зигмунд Фройд |
Алфред Фрайхер фон Винтерщайн (на немски: Alfred Freiherr von Winterstein) е австрийски психоаналитик, пионер в психоанализата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 септември 1885 година във Виена, Австрия. Завършва известната Theresianische Akademie и гимназията „Франц Йосиф“. Получава бакалавърска си степен през 1903 г., а завършва ученето си по право през 1905 г. След като прочита „Тълкуване на сънищата“, Винтерщайн се свързва с Фройд и през 1910 г. става член на Виенското психоаналитично общество. Представя тезисите през 1911 и работи известно време за известния експериментален психолог Вилхелм Вундт в Лайпцигския университет. По време на визита в Бургхьолцли, докато работи с Ойген Блойлер, започва анализа с Карл Густав Юнг.
След Аншлуса на Германия с Австрия, Винтерщайн остава във Виена, но поради Нюрнбергските закони не е смятан за „чист ариец“ и му е забранено да практикува психоанализа. Такъв е и случая с Август Айхорн, единствения друг член на Виенското психоаналитично общество, който остава в града по време на войната.
След 1945 г., Винтерщайн играе една от главните роли във възстановяването на психоаналитичното общество във Виена и служи като негов президент от 1949 г. През 1953 и 1955 е поканен да изнесе лекции на конгресите на Международната психоаналитична асоциация. През 1957 г. влошеното му здраве го кара да се пенсионира и една година по-късно умира на 28 април във Виена на 72-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Winterstein, Alfred F. (1911). Drei Fälle von Versprechen. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 2, 292 – 293.
- Winterstein, Alfred F. (1920). Die Nausikaepisode in der Odyssee. Imago, 6, 349 – 383.
- Winterstein, Alfred F. (1928). Die Pubertätstriten der Mädchen und ihre Spuren im Märchen: eine psychoanalytische Studie. Imago, 14, 199 – 274.
- Winterstein, Alfred F. (1934). Contributions to the problem of humor. Psychoanalytic Quarterly, 3, 303 – 316.
- Winterstein, Alfred F. (1946). Adalbert Stifter, Persönlichkeit und Werk: eine psychoanalytische Studie. Vienna: Phönix.
- Winterstein, Alfred F. (1949). Telepathie und Hellsehen im Lichte der modernen Forschung und wissenschaftlichen Kritik. Vienna:Phönix.
- Winterstein, Alfred F. (1954). A typical dream-sensation and its meaning. International Journal of Psycho-Analysis, 35, 229 – 233.
- Winterstein, Alfred F. (1956). On the oral basis of a case of male homosexuality. International Journal of Psycho-Analysis, 37, 298 – 302.
- ↑ scopeq.cc.univie.ac.at // Посетен на 11 март 2023 г.