Алпийско сграбиче

Алпийско сграбиче

Червена книга на България

Критично застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Бобовоцветни (Fabales) семейство: Бобови (Fabaceae) триб: Galegeae род: Astragalus вид: Алпийско сграбиче (A. alopecurus)

Научно наименование

Astragalus alopecurus Pallas

Синоними

Astragalus centralpinus Braun-Blanq., 1968

Алпийско сграбиче в Общомедия

[ редактиране ]

Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и Закона за биологичното разнообразие.

Стъблата на вида са изправени, с височина до 100 cm и са влакнести. Листата са с дължина около 20 – 30 cm и с 20 – 30 двойки листчета. Съцветията имат яйцевидна форма. Те са мъхнати, с многобройни цветове. Венчето е бледожълто, а плодът яйцевиднозакръглен, с дължина 8 mm, бял гъстовлакнест боб. Семената му са бъбрековидни със светлокафяв цвят. Цъфти през юни – август и плодоноси – август – септември. Опрашва се от насекоми, а се размножава със семена.

В България се среща по сухи тревисти и каменисти места в покрайнините на гори. Представен е с една популация, заемаща площ под 1 km² в местността Беглика в Западните Родопи, а броят на възрастните индивиди не надвишава 1000 – 1500. През 1940 г. са установени единични растения в района на връх Сютка, но от тогава това находище не е потвърждавано, въпреки интензивните проучвания. В Централна Европа се среща в югозападната част на Алпите.