Лорънс Алма-Тадема

Лорънс Алма-Тадема
Lawrence Alma-Tadema
	Лорънс Алма-Тадема Lawrence Alma-Tadema
британски художник
Роден	8 януари 1836 г. Дронрейп, Нидерландия
Починал	25 юни 1912 г. (76 г.) Висбаден, Германия
Погребан	Катедрала Сейнт Пол, Сити, Великобритания
Кариера в изкуството
Стил	Академизъм
Жанр	историческа живопис
Учители	Ежид Шарл Гюстав Ваперс и Ян Август Хендрик Лейс
Направление	живопис
Известни творби	„Розите на Хелиогабал“
	Лорънс Алма-Тадема в Общомедия

Лорънс Алма-Тадема (на английски: Lawrence Alma-Tadema) е британски художник от фризийски произход, популярен през Викторианската епоха със своите сцени от ежедневния живот през Античността.

Биография

Родният дом на Лорънс Алма-Тадема в Дронрейп.

Лорънс Алма-Тадема е роден през 1836 г. в Дронрейп, село във Фризия. Баща му, Питер Тадема (1797–1840), е нотариус. Алма е името на кръстника му. Майка му е втора съпруга на баща му и трябва да издържа голямо семейство.

Предвидено е Алма-Тадема да продължи професията на баща си, но поради силната му склонност към изкуството, през 1852 г. е изпратен в Антверпен, където учи при Ежид Шарл Гюстав Ваперс и Ян Август Хендрик Лейс. Първият му голям успех е картината „Обучението на децата на Хлодвиг“ от 1861 г. През следващите години той продължава да рисува поредици от картини с исторически сюжети на различни теми – Меровингите, Древен Египет, Древна Гърция, Древен Рим.

През 1863 г. Алма-Тадема се жени за французойка и се мести в Брюксел. Там той живее до 1869 г., когато остава вдовец с две дъщери.

Тадема се премества в Лондон през 1869 г. след симптоми на заболяване, което лекарите не могат да диагностицират. Приятелят му Гамбер му предлага да отиде в британската столица, за да се консултира с по-компетентни лекари. Пристигайки в Англия през декември 1869 г., той е поканен в дома на прерафаелитския художник Форд Мадокс Браун; там той среща Лора Тереза Епс, по това време 17-годишна, за която се оженва през 1871 г.

Престоят в Лондон става окончателно негово решение след избухването на Френско-пруската война през юли 1870 г., която създава хаос в геополитическата шахматна дъска на Европа. През септември същата година Алма-Тадема се премества за постоянно в Лондон, където остава до края на живота си, радвайки се на голяма популярност. През 1873 г. получава британско гражданство.

През 1876 г. става асоцииран, а през 1879 г. – пълноправен член на Кралската академия.

През 1883 г. Алма-Тадема заминава за втори път в Италия. Посещава Рим и Помпей. Този втори италиански престой го стимулира да изследва живописни теми, свързани с всекидневния живот на Рим, и да създаде шедьоври като „Розите на Хелиогабал“ (1888).

Важни са и двата златни медала, получени на Парижкото световно изложение през 1889 г. и на Международната изложба в Брюксел през 1897 г., избирането му за почетен член на Драматичното дружество на Оксфордския университет през 1890 г. и рицарското звание, което му е присъдено в Англия през 1899 г.

В началото на 20. век Алма-Тадема жъне плодовете на десетилетия работа, но все още продължава да създава нови и нови произведения, особено в театралната и декоративната област: през тези години активно сътрудничи в изпълнението на костюми и сцени за спектакли, вдъхновени от историята на древния Рим (като т.нар. тога партита). От Италия, люлката на онази много обичана империя, пристига и поръчката за неговия автопортрет (изложен в Уфици във Флоренция), а през 1902 г. художникът дори заминава за Египет.

Шейсетгодишният художник обаче започва да страда от силна стомашна болка: на 15 август 1909 г. семейното му равновесие отново е нарушено от смъртта на съпругата му Лора. Три години по-късно, на 28 юни 1912 г., след като отива в спа центъра на Кайзерхоф във Висбаден в Германия за някои процедури, той умира от стомашна язва. Тялото му почива в крипта на катедралата „Свети Павел“ в Лондон.

Галерия

„Мария Магдалена“, 1854
„Фауст и Маргарита“, 1856
„Обучението на децата на Хлодвиг“, 1861
„Играещи шах египтяни“, 1865
„Фидий показва на приятелите си фриза на Партенона“, 1868
„Слънчеви дни“, 1874
„Клеопатра“, 1877
„Сафо и Алкей“, 1881
„Обичам те, обичай ме“, 1881
„Прибързано заключение“, 1885
„Четене от Омир“, 1885
„Жените от Амфиса“, 1887
„Розите на Хелиогабал“, 1888
„Несъзнателни съперници“, 1893
„Не ме питай повече“, 1906
„Любим обичай“, 1909

За него

Паметник на Лорънс Алма-Тадема в Дронрейп.

Ash, Russell. Alma-Tadema, Shire Publications, Aylesbury, 1973, ISBN 978-0-85263-237-6
Ash, Russell. Sir Lawrence Alma-Tadema, Pavilion Books, London, 1989, ISBN 978-1-85145-422-8; Harry N. Abrams Inc. New York, 1990, ISBN 0-8109-1898-6
Barrow, Rosemary. Lawrence Alma-Tadema, Phaidon Press Inc, 2001, ISBN 0-7148-3918-3
Reitlinger, Gerald. The Economics of Taste, Vol I: The Rise and Fall of Picture Prices 1760 – 1960, Barrie and Rockliffe, London, 1961
Swanson, Vern G. Alma-Tadema: The Painter of the Victorian Vision of the Ancient World, Ash & Grant, London, 1977, ISBN 978-0-904069-08-2; Charles Scribner's Sons, New York, 1977, ISBN 0-684-15304-1
Swinglehurst, Edmund. Lawrence Alma-Tadema, Thunder Bay Press, Canada, 2001, ISBN 1-57145-269-9

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lawrence Alma-Tadema в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.