Алкална батерия
Алкален захранващ елемент, алкално-манганова батерия (IEC код: L; на английски: alkaline battery) е мангано-цинков захранващ галваничен елемент с алкален електролит. Изобретен е от Люис Ури (на английски: Lewis Urry).[1]
Освен електролита, основната разлика на алкалната батерия от мангано-цинковия елемент е, че анодът (отрицателният електрод) е във вид на прах, което увеличава тока, отдаван от този захранващ елемент.[1]
При стандартните захранващи елементи с алкален електролит анодът се състои от цинк, а материалът за катода най-често е манганов диоксид, но може да е сребърен оксид или никелов метахидроксид.[2]
Сравнение
[редактиране | редактиране на кода]Следващата таблица съдържа сравнение между алкално-манганова и цинково-въглеродна батерия в АА изпълнение:
| Сравнение между батерии размер АА | Алкално-манганова | Цинково-въглеродна |
|---|---|---|
| Енергийна плътност | 350 Wh/dm³ | 150 Wh/dm³ |
| Капацитет (разреждане до 0,8 V) | 2,8 Ah | 1,2 Ah |
| Вътрешно съпротивление | 0,15 Ω | 0,5 Ω |
| Саморазряд за месец при 20 °C | 0,3 % | 0,6 % |
| Остатъчен капацитет след тригодишно съхранение |
>90 % | <10 % |
| Минимална работна температура | >−20 °C | −10 °C |
| Херметичност | висока | задоволителна до лоша |
| Цена на заряда | 8…45 цент/Ah | 17…80 цент/Ah |