Али Зейдан
| Али Зейдан علي زيدان | |
 | |
| Министър-председател на Либия | |
| Мандат | 14 ноември 2012 – 11 март 2014 |
|---|---|
| Президент | |
| 2012 – 2013 | Мохамед Макриф |
| 2013 | Джума Ахмед Атига (и.д.) |
| Предшественик | Абдел Рахим ал Киб |
| Наследник | Абдула ал-Тани |
| Лична информация | |
| Роден |
15 декември 1950 г.
Вадан, Либия |
| Гражданство | Либия Германия |
| Религия | сунитски ислям |
| Полит. партия | Съюз на националните сили |
| Образование | Университет „Джавахарлал Неру“ |
| Али Зейдан в Общомедия | |
Али Зейдан (арабски: علي زيدان) е министър-председателят на Либия.
Избран е на 14 октомври 2012 г. от Националния конгрес (парламента) на Либия; встъпва в длъжност на 14 ноември, след като Конгресът одобрява неговото предложение за кабинет.[1][2].
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Преди гражданската война в Либия Зейдан е бил адвокат по човешките права в Женева[3]. Според Би Би Си е смятан от местни наблюдатели за либерал със силен характер.[4]
Дипломат в Индия
[редактиране | редактиране на кода]Али Зейдан е либийски дипломат през 1970-те години в Индия под ръководството на посланика Мохамед Макриф[5] (днес председател на Националния конгрес). През 1980 г. двамата напускат постовете си в посолството и формират Национален фронт за спасение на Либия.[6]
В изгнание
[редактиране | редактиране на кода]Зейдан прекарва 3 десетилетия в изгнание след напускането на дипломатическата служба.[7]
По време на революцията от 2011 г. Зейдан е пратеник в Европа на Националния преходен съвет. Смята се, че е изиграл главна роля в убеждаването на френския президент Никола Саркози да подкрепи либийските бунтовници.[4]
Конгресмен
[редактиране | редактиране на кода]На 7 юли 2012 г. Зейдан е избран за независим конгресмен от община Ал Джуфра на изборите за Общ национален конгрес от 2012 г.[8] Той се кандидатира за поста председател на Конгреса, но Мохамед Макриф (бившият му посланик) печели повече гласове от него и заема длъжността[9]. Зейдан подава оставка от поста конгресмен на 10 октомври 2012 г.
Министър-председател
[редактиране | редактиране на кода]След неуспешния опит на Мустафа Абу Шакур да сформира правителство Зейдан подава оставка от поста конгресмен и се кандидатира за министър-председател, изправяйки се срещу Мохамед ал Харари – кандидат на Партия на справедливостта и развитието[10]. Зейдан печели длъжността министър-председател с 93 на 85 гласа[6] със срок от 2 седмици да предложи кабинет за одобрение от конгреса[4]. Смята се, че Зейдан е бил подкрепен от конгресмени от партията Съюз на националните сили (оглавена от Махмуд Джибрил), както и от някои независими, неофициално свързани с Работническата група (20 члена) и Южната група (31).[6] Зейдан заявява, че цели географски и политически баланс при съставянето на кабинета, включвайки министри от Съюза на националните сили, Партията на справедливостта и развитието, както и независими.[11].
Кабинетът „Зейдан“ е одобрен от Конгреса на 31 октомври 2012 г., въпреки че 6 от членовете му са разследвани за предполагаеми връзки с режима на Кадафи[11], които обвинения впоследствие са свалени[12][13]. Правителството „Зейдан“ полага клетва на 14 ноември[14].
По време церемонията по полагане на клетва Зейдан заявява, че неговото правителство ще се ръководи от Конституционната декларация и „ще действа в полза на нацията, базирайки се на закона, човешките права, демокрацията, правата и вярата в Аллах, неговия пророк Мохамед и ислямската държава“[15].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Libya Congress elects former congressman and rights lawyer Ali Zeidan as new prime minister // The Washington Post. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ Zaptia, Sami. Zeidan government sworn in // Libya Herald, 14 ноември 2012. Посетен на 1 януари 2013.
- ↑ Ali Zeidan, ex-Kadhafi opponent, elected Libya PM // AFP, 14 октомври 2012. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ а б в Ali Zidan elected Libya's new prime minister // BBC News. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ New Libyan PM Ali Zeidan has strong India links // The Indian Express, 15 октомври 2012. Посетен на 17 февруари 2013.
- ↑ а б в George Grant. Ali Zidan elected Prime Minister // Libya Herald, 14 октомври 2012. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ Ali Zeidan, ex-Qaddafi opponent, elected as Libya’s PM // Tripoli, Al Arabiya, 14 октомври 2012. Посетен на 17 февруари 2013.
- ↑ George Grant. Congress race narrows to two // Libya Herald, 14 октомври 2012. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ George Grant. Ali Zidan leading Speaker’s race after first vote, but Magarief may still emerge victorious // Libya Herald, 9 август 2012. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ Zidan to resign from Congress to run for premiership? // Libya Herald, 10 октомври 2012. Посетен на 5 април 2013.
- ↑ а б Libyan legislators approve new cabinet // Al Jazeera English, 31 октомври 2012. Посетен на 31 октомври 2012.
- ↑ Cousins, Michel. Four Zeidan cabinet ministers disbarred // Libya Herald, 13 ноември 2012. Посетен на 5 април 2013.
- ↑ Grant, George. Integrity Commission clears three more ministers, including Foreign Minister Aujali // Libya Herald, 27 ноември 2012. Посетен на 5 април 2013.
- ↑ Libya government sworn in // AFP, 14 ноември 2012. Посетен на 14 ноември 2012.
- ↑ Sami Zaptia. Zeidan government sworn in // Libya Herald, 14 ноември 2012. Посетен на 14 ноември 2012.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ali Zeidan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |