Алиталия
Алиталия | |||||||
Еърбъс A330-200 на Alitalia | |||||||
| |||||||
Националност | Италия | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Собственик | Правителство на Италия | ||||||
Основана | 16 септември 1946 г. | ||||||
Закрита | 15 октомври 2021 г. | ||||||
Седалище | Рим, Италия | ||||||
Хъбове | летище „Леонардо да Винчи“ | ||||||
Флот | 84 | ||||||
Дестинации | 100 | ||||||
Дейности | национални и международни превози | ||||||
Ръководители | Франческо Кайо Фабио Лацерини | ||||||
Приходи | 2,915 млн. евро (2017) | ||||||
Служители | 12 013 (2018) | ||||||
Алианс | SkyTeam | ||||||
Дружества | Alitalia CityLiner | ||||||
Уебсайт | www.alitalia.com | ||||||
Алиталия в Общомедия |
Алиталия е бивш национален превозвач и най-голямата италианска авиокомпания, основана на 16 септември 1946 г. и закрита на 15 октомври 2021 г.[1][2] Седалището се намира в Рим, летище „Леонардо да Винчи“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основана е през 1946 г. под името Aerolinee Italiane Internazionali.
На 30 декември 2008 г. започва процедура за сливане с италианската авиокомпания Air One. На 13 януари 2009 г. завършва основният етап на сливането, направени са промени в системите за резервации и са коригирани разписанията на полетите. Резултатът от сливането, в допълнение към увеличаването на броя на самолетите, е увеличаване на броя на дестинациите в Италия на 74, а седмичният брой на полетите се увеличава до 2500. Полети се изпълняват от шест летища: Рим (Леонардо да Винчи), Милано (Малпенса), Торино, Венеция (Марко Поло), Неапол (Каподичино) и Катания (Фонтанароса).
Ръководство
[редактиране | редактиране на кода]Италианското правителство притежава 49,9% от акциите на авиокомпанията. Капитализацията на фондовата борса в Милано в началото на април 2007 г. е 1,38 млрд. евро.
На 20 ноември 2008 г. италианското правителство и Европейският съюз одобряват продажбата на Алиталия (която е в криза от няколко години и обявява фалит през август 2008 г.) на консорциума от инвеститори Compagnia Aerea Italiana (CAI).[3] Инвеститорите предлагат 1,052 милиарда евро за акциите на компанията.[4]
На 8 август 2014 г. Etihad Airways обявява придобиването на всички акции от италианското правителство, като по този начин приватизира националния превозвач на страната.[5] Сделката възлиза на 560 милиона евро, от които 387,5 милиона евро са изразходвани за придобиване на акции в италианския превозвач, а около 112 милиона евро – за закупуване на 75% от акциите на Алиталия Лоялти, която обслужва програмата за лоялност на авиокомпанията – MilleMiglia. Останалите 60 милиона евро са изразходвани за слотове на лондонското летище Хийтроу, които след това да бъдат отдадени под наем на Алиталия при пазарни условия.[6]
Месец след придобиването на контролен дял в Етихад Алиталия започва обновяване на кабините на всички самолети, извършва незначително ребрандиране и започва процедура за подобряване на качеството на обслужването на пътниците и стартира нов уебсайт.
Направления
[редактиране | редактиране на кода]Към октомври 2019 г. Алиталия обслужва 97 дестинации. Седалището на авиокомпанията е на римското летище Леонардо да Винчи – Фюмичино. Четири други италиански летища са минихъбове.
Alitalia обслужва дестинации в Африка, Европа, Южна и Централна Америка, както и в Близкия Изток и Източна Азия.
Флот
[редактиране | редактиране на кода]През юли 2021 г. флотът на Алиталия се състои от 84 самолета със средна възраст 15,1 години:[7]
Самолет | Общ Брой | Поръчани | Брой места | |||
---|---|---|---|---|---|---|
Б | П+ | И | Общо | |||
Еърбъс A319-100 | 19 | — | — | — | 144 | 144 |
Еърбъс A320-200 | 38 | — | — | — | 171 | 171 |
174 | 174 | |||||
Еърбъс A321-100 | 5 | — | — | — | 200 | 200 |
Еърбъс A330-200 | 11 | — | 20 | 17 | 219 | 256 |
Боинг 777-200ER | 10 | — | 30 | 24 | 239 | 293 |
Боинг 777-300ER | 1 | — | 30 | 24 | 328 | 382 |
Общо | 84 | 0 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Закриха Alitalia заради финансови проблеми, NOVA
- ↑ 24-hour strike forces Alitalia to cancel 394 flights // Air Transport World, 5 April 2017. Архивиран от оригинала на 6 April 2017. (на английски)
- ↑ Alitalia Rescue Plan Receives Governmental Green Light // The Wall Street Journal, 21 November 2008. Посетен на 24 December 2016. (на английски)
- ↑ Deepa Babington. Italy agrees sale of Alitalia to CAI consortium // 19 November 2008. Посетен на 29 January 2012. (на английски)
- ↑ "È arrivato il sì di Etihad", sempre più vicino l'accordo con Alitalia // Corriere della Sera. 1 August 2014. Посетен на 24 December 2016. (на италиански)
- ↑ Alitalia: logo, slot e "MilleMiglia" valgono 220 milioni di euro // Corriere della Sera, 28 October 2020. Посетен на 2 November 2020. (на италиански)
- ↑ Alitalia Fleet Details and History // Посетен на 18 юли 2021.
Уикипедия разполага с Портал:Авиация |
|