Алешандре де Серпа Пинто
| Алешандре де Серпа Пинто Alexandre Alberto da Rocha de Serpa Pinto | |
| португалски офицер и изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 декември 1900 г.
Лисабон, Португалия |
| Националност |  Португалия |
| Учил в | Университет на Коимбра |
| Алешандре де Серпа Пинто в Общомедия | |
Алешандре Алберто да Роша де Серпа Пинто (на португалски: Alexandre Alberto da Rocha de Serpa Pinto), известен като Серпа Пинто, е португалски армейски офицер, колониален администратор, изследовател на Африка.
Ранни години (1846 – 1869)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 април 1846 година в Кастело де Полрас, Португалия. На 10-годишна възраст постъпва във военен колеж. През 1864 завършва с чин лейтенант, присъединява се към португалската армия и е изпратен в Мозамбик. През 1869 г. участва в потушаването на въстанието на местните племена по долното течение на река Замбези. През същата година ръководи първата си експедиция по течението на Замбези.
Експедиционна дейност (1877 – 1886)
[редактиране | редактиране на кода]Краят на 1870-те години се ознаменува с активизация на изследователската дейност на португалците, обезпокоени от проникването на германски агенти от „Африканското дружество в Германия“ в областта Лунда, която се разглежда от Португалия като нейна сфера на влияние. През 1877 – 1879 е проведена експедиция, целта на която е да разузнае пътя от Ангола до Мозамбик и която пресича Африка от Бенгела (в Ангола) до Дърбан (в РЮА). За неин ръководител е назначен Серпа Пинто.
Първа експедиция (1877 – 1879)
[редактиране | редактиране на кода]През ноември 1877 експедицията тръгва от Бенгела на изток, изкачва се на платото Бие (1400 – 1800 м), изследва района на изворите на реките Кунене и Кубанго, пресича река Кванза в горното ѝ течение и излиза на вододела на реките Кванза, Квито (ляв приток на Кубанго) и Лунгвебунгу (десен приток на Замбези). Картира района на изворите на реките Квито, Лунгвебунгу и Квандо (десен приток на Замбези). През август 1878 достига до Замбези при Леалви (). Оттам отрядът се опитва да продължи на изток, в басейна на река Кафуе, но не успява поради водещите се по това време междуплеменни войни. Серпа Пинто се спуска по Замбези до устието на десния ѝ приток река Чобе (Линянти, Квандо), но отново не успява да продължи на изток по реката. Продължава на юг, заобикаля от изток солончака Макарикари, пресича земята на бечуаните и през февруари 1879 достига до Претория, а след това до Дърбан.
През 1881 Лондонското географско дружество го награждава с медал за пресичането му на Африка и същата година излиза книгата му „How I crossed Africa, from the Atlantic to the Indian Ocean“ (Vol. 1 – 2, London, 1881) на английски език. Основен научен резултат от трансконтиненталното му пътешествие е извършената щателна маршрутна топографска снимка, съпроводена с астрономически определения на координатите на редица пунктове и барометричното определяне на височините им.
Втора експедиция (1885 – 1886)
[редактиране | редактиране на кода]През 1885 Серпа Пинто предприема втора експедиция. Пресича Северен Мозамбик от Ибо (, между устията на реките Рувума и Лурио) до южния край на езерото Няса и оттам на юг до устието на Замбези, като по целия път са проведени триангулачни измервания, обезпечаващи високата точност на извършената топографска снимка.
Следващи години (1889 – 1900)
[редактиране | редактиране на кода]През 1889 е назначен за управител на Мозамбик, на който пост остава до 1891 г., след което се завръща в Португалия и е повишен в чин полковник.
На 24 януари 1899 е почетен от крал Карлос I (1863 – 1908) с благородната титла на виконт.
Умира на 28 декември 1900 година в Лисабон на 54-годишна възраст.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 318, 391.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 75 – 76.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexandre de Serpa Pinto в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
