Алексий Ласкарис
| Алексий Ласкарис | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1224 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Константин Ласкарис Теодор I Ласкарис Георги Ласкарис Исак Ласкарис Мануил Ласкарис |
Алексий Ласкарис (на средногръцки: Άλέξιος Λάσκαρης) е византийски аристократ - брат на никейския император Теодор I Ласкарис. Заедно с брат си Исак Ласкарис бяга в Латинската империя и през 1224 година неуспешно се опитва да свали от власт наследника на Теодор I, Йоан III Дука Ватац.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Алексий е един от най-малко шестимата братя на Теодор I Ласкарис и е удостоен от последния с титлата севастократор, която обичайно се дава на братята на императора. [1] Когато Теодор I умира през ноември 1221 г., той няма мъжки наследници и е наследен от зет си Йоан III Дука Ватаци, който бил съпруг на най-голямата му дъщеря.[2] Това не се харесва на братята на Теодор I и Алексий бяга в Латинската империя заедно с брат си Исак, също севастократор, отвеждайки със себе си и дъщерята на Теодор I Евдокия.[3] Малко преди смъртта си Теодор I се опитава да уреди брак между Евдокия и латинския император Робер дьо Куртене[4], братята очевидно са се надявали да използват племенницата си, за да си осигурят латинска помощ срещу Ватаци. В крайна сметка бракът не се осъществява.[5] Двама други братя, Михаил и Мануил, също бягат от Никея по време на управлението на Йоан III, което вероятно има връзка с дезертьорството на Алексий и Исак, но по-късно се завръщат в Никея и са активни по време на управлението на сина на Йоан III, Теодор II Ласкарис.[6]
Робер обаче осигурява убежище и подходящо място в своя двор на двамата братя Ласкариди, с които е свързан чрез брака на сестра си Мария с Теодор I Ласкарис.[7] Освен това един от двамата братя вече е имал значителни контакти с латинския двор, след като е прекарал известно време в Константинопол като затворник около 1220–21. [8] Този акт влошава отношенията между Никея и латините[9] и през 1224 г. двамата братя Алексий и Исак се оказват начело на латинската армия, изпратена срещу Ватаций. В последвалата битка при Пойманенон през 1224 г. обаче Ватаци постига решителен успех: в тежка битка латинската армия е победена, братята Ласкариди са пленени и Ватаци отнема повечето от крепостите, които латинците държали в северозападна Мала Азия. След разгрома при Пойманенон Алексий и Исаак са ослепени.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Macrides 2007, с. 166, 167 – 168 (note 1).
- ↑ Macrides 2007, с. 157 – 160.
- ↑ Macrides 2007, с. 166.
- ↑ Macrides 2007, с. 157 – 158.
- ↑ Macrides 2007, с. 168 (note 2).
- ↑ Macrides 2007, с. 284 (note 3).
- ↑ Van Tricht 2011, с. 174, 296.
- ↑ Van Tricht 2011, с. 367 (note 59).
- ↑ Van Tricht 2011, с. 367, 481.
- ↑ Macrides 2007, с. 165 – 167.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Macrides, Ruth. George Akropolites: The History - Introduction, translation and commentary. Oxford University Press, 2007. ISBN 978-0-19-921067-1.
- Van Tricht, Filip (2011). The Latin Renovatio of Byzantium: The Empire of Constantinople (1204–1228). Leiden: Brill, ISBN 978-90-04-20323-5
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexios Laskaris в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
