Алексий Зографски
Алексий Зографски | |
български просветен деец | |
Роден |
---|
Алексий Зографски с мирско име Алексей Стефанов е български възрожденец, просветен и църковен деец от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Алексий Зографски е роден в дебърското село Райчица, тогава в Османската империя. Известно време учи в Зографския манастир, откъдето получава прякора си. Работи като учител първо в Дойран между 1856 и 1858 година, в Кукуш през 1859 година и Сяр през 1860 година, а след това към църковната община във Велес (1866).[1] Става известен със своите беседи, които провежда на празниците, посветени на солунските братя Кирил и Методий и техните ученици. От 1867 година във Велес започва отбелязването на техните празници като народни празници именно с беседите на Алексий Зографски.[2] След 1868 година преподава в Тиквешко, от 1869 година в Прилеп, а от 1881 година е условен за учител в Тетово, но отива да преподава във Ваташа. В 1882 – 1883 година е учител в Тетово[3] и участва във възстановяването на българската община.[4]
По-късно се установява в София, България и преустановява учителската си дейност.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 257.
- ↑ Народна волjа. Зографски, Алексей Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 641.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 563.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 32.