Направо към съдържанието

Алексий Зографски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексий Зографски
български просветен деец
Роден

Алексий Зографски с мирско име Алексей Стефанов е български възрожденец, просветен и църковен деец от Македония.

Алексий Зографски е роден в дебърското село Райчица, тогава в Османската империя. Известно време учи в Зографския манастир, откъдето получава прякора си. Работи като учител първо в Дойран между 1856 и 1858 година, в Кукуш през 1859 година и Сяр през 1860 година, а след това към църковната община във Велес (1866).[1] Става известен със своите беседи, които провежда на празниците, посветени на солунските братя Кирил и Методий и техните ученици. От 1867 година във Велес започва отбелязването на техните празници като народни празници именно с беседите на Алексий Зографски.[2] След 1868 година преподава в Тиквешко, от 1869 година в Прилеп, а от 1881 година е условен за учител в Тетово, но отива да преподава във Ваташа. В 1882 – 1883 година е учител в Тетово[3] и участва във възстановяването на българската община.[4]

По-късно се установява в София, България и преустановява учителската си дейност.[5]

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 257.
  2. Народна волjа. Зографски, Алексей Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 641.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 563.
  5. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 32.