Алексей Шелудко
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Алексей Шелудко | |
| български физикохимик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Научна дейност | |
| Област | физикохимия |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Деца | Анна Шелудко |
Алексей Димитров Шелудко е български физикохимик, един от най-видните представители на българската физикохимична школа. Той е ръководител на Катедрата по физикохимия на Софийския университет, действителен член на БАН и на Общогерманската академия "Леополдина".
Ключови негови заслуги са интерферометричният метод за изследване на тънки филми (клетка на Шелудко), теорията за критичните дебелини на късанe на тънки течни филми, приложение на линейното напрежения към безбариерното фазообразуване.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Алексей Шелудко е роден през 1920 г. в Хале, Германия, в семейството на украински евреи: баща му Дмитрий Илич Шелудко е филолог, владеещ 14 езика, университетски преподавател в Кьолн и познавач на големия френски поет Мистрал, а майка му Нора е родена в Сливен като дъщеря на руски евреин-емигрант и завършва славянска филология в Софийския университет. Неговата вуйна Валентина Транен е първата жена-хирург в България, началник на хирургическото отделение в Плевенската болница.
През 1922 г. семейството му се преселва в София и баща му става известен като специалист по Тарас Шевченко, украинската литература и българското Възраждане.
През 1948 г. завършва химия в Софийския университет, след което става там асистент на Ростислав Каишев в Катедрата по физикохимия. Там той започва изследвания в областта на колоидната химия, по-конкретно, физикохимията на тънките течни филми. През 1957 г. се хабилитира за доцент. През 1961 г. защитава докторска дисертация в Института по физикохимия на Академията на науките в Москва. От 1962 г. е професор и поема ръководството на Катедратата по физикохимия в Софийския университет. Работите му получават международно признание след поредица лекции пред Кройт-колоквиум в Утрехтския университет. През 1979 г. е сред 12-те учредители на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности. От 1967 г. е член-кореспондент на БАН, а от 1984 – академик.
В периода 1989 – 1992 г. е президент на Фондацията „Св.св. Кирил и Методий“.
През Втората световна война взема участие в комунистическото съпротивително движение. Участва в създаването на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“, издаването на първия брой на нелегалния вестник „Отечествен фронт“ (чиито уводни статии са писани от Тодор Живков). В края на социалистическото управление на България е дисидент, един от инициаторите за създаването и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 г. Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България през 1989 г.
Обича класическата музика, особено Йохан Себастиан Бах.
Умира в София на 8 май 1995 г. на 75-годишна възраст.
Работа
[редактиране | редактиране на кода]Работи в областта на тънките течни филми, трифазен контакт и линейно напрежение и други. Ключовите постижения на Алексей Шелудко са създаването на интереферометричния метод за изследване на тънки филми (клетка на Шелудко) и създаването на теорията на критичните дебелини на късане на тънки течни филми.