Алексей Петрович Смирнов

Алексей Смирнов
	Алексей Смирнов
съветски археолог
Роден	Алексей Петрович Смирнов 29 май 1899 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починал	10 март 1974 г. (74 г.) Москва, СССР
Националност	СССР
Научна дейност
Област	археология, история
Работил в	Институт по археология към РАН
Известен с	угро-финска и древнобългарска археология
Награди
Титла	професор

Алексей Петрович Смирнов (29 май (10 юни) 1899 г., Москва – 10 март 1974 г., Москва) е руски съветски археолог.

Работил е в областта на угро-финската и древнобългарската археология. Утвърдител на автохтонната теория за произхода на поволжките народи чуваши и татари. Доктор на историческите науки, професор от Московския държавен университет (МГУ).

Заместник-директор на Държавния исторически музей и Института по археология в Академията на науките на СССР.

Биография

Завършва реална гимназия през 1916 г., след което е призован в армията.

През 1922 г. се записва в археологическото отделение на Факултета по обществени науки в МГУ. Ръководител на факултета по онова време е известният археолог В. А. Городцов, а сред преподавателите е Ю. В. Готие, които упражняват голямо влияние върху младия учен Смирнов.

След завършване на МГУ през 1926 г. той започва аспирантура в отдел „Археология“ на Института по археология и изкуствознание в Руската асоциация на научноизследователските институти за обществени науки.

През 1929 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Археология на прикамските фини от X-XIV век“. През 1944 г. защитава докторска дисертация на тема „Волжки българи“. От 1951 г. е професор в МГУ.

Експедиции

През периода 1924 – 1937 г. Смирнов ръководи работата на археологически експедиции в областта на Москва и Иваново, в Краснодарския край (Фанагория), в Коми и Удмуртия (градищата Иднакар, Сабанчикар, Дондъкар, Учка-ка́р, могилите Бигер-Шай, Вуж-Шай, Чемшай на Дондинските богатири).

От 1933 г. Смирнов е ръководител на Суварската археологическа експедиция. През 1938 г. работи в Болгар, с което поставя основата на известните си трудове за Волжка България.

През 1957 година е ръководител на Поволжката археологическа експедиция, а през 1959 г. – на експедиция за изследване на златоординските градове.

Приноси

След като не е засегнат от Голяма чистка, Смирнов е принуден да се дистанцира от много свои колеги от научните среди.

През 1950-те Смирнов вече се проявява като привърженик на автохтонна теория, обединяваща научните направления фино-угрознание („финно-угроведение“) и булгарознание („булгароведение“) в единен народ – този на чувашите. Тази теория вероятно е повлияна от политически и идеологически съображения и се развива в контекста на приеманата за официална концепция за етногенезата на Николай Яковлевич Мар. Склонността си към „автохтонността“ Смирнов не изоставя дори след смъртта на Сталин. В чувашката му мисия му съдействат лингвистът академик Борис Александрович Серебренников и чувашът професор Николай Василиевич Никольский. Заедно разработват историята на Чувашия.

Смирнов е автор на повече от 70 научни статии, в това число:

Очерки по истории волжских булгар // Труды Государственного исторического музея. – М., 1940. Вып. XI. С. 55 – 136
Волжские Булгары. Издание Государственного Исторического музея, Москва – 1951 г.
Скифы. Москва, „Наука“ – 1966
Очерки древней средневековой истории народов Среднего Поволжья и Прикамья, М., 1952 // Материалы и исследования по археологии СССР, № 28
Железный век Башкирии, М., 1958 // Материалы и исследования по археологии СССР, № 28
Железный век чувашского Поволжья, М., 1961 // Материалы и исследования по археологии СССР, № 95

Награди

Орден „Червено знаме на труда“ (27 март 1954)

Литература

Архипов Г. А., Старостин П. Н. О роли А. П. Смирнова в изучении истории финноугорских народов Поволжья // Древности Волго-Камья. – Казань, 1977
Каховский Б. В. Смирнов, Алексей Петрович // Чувашская энциклопедия
Кузьминых С. В. А. П. Смирнов как исследователь бронзового века Волго-Камья // Научное наследие А. П. Смирнова и современные проблемы археологии Волго-Камья: сб. тез. докл. конф., посвящ. 100-летию со дня рождения А. П. Смирнова. – М., 1999
Смирнов, Алексей Петрович / Кузьминых С. В. // Сен-Жерменский мир 1679 – Социальное обеспечение. – М. : Большая российская энциклопедия, 2015. – С. 480. – (Большая российская энциклопедия : (в 35 т.) / гл. ред. Ю. С. Осипов; 2004 – 2017, т. 30). – ISBN 978-5-85270-367-5
Смирнов, Алексей Петрович // Сафлор – Соан. – М.: Советская энциклопедия, 1976. – (Большая советская энциклопедия: (в 30 т.) / гл. ред. А. М. Прохоров; 1969 – 1978, т. 23)
Овчинников А. В. А. П. Смирнов как исследователь древней и средневековой истории Волго-Уралья. Диссертация кандидата исторических наук – Казань, 2008. – 300 с.
Овчинников А. В. Научная и педагогическая деятельность историка А. П. Смирнова // Гасырлар Авазы – Эхо веков: Журнал. – 2007. – Вып. 1. – ISSN 2073 – 7483
Фёдоров-Давыдов Г. А. Памяти Алексея Петровича Смирнова // Древности Волго-Камья. – Казань, 1977

Външни препратки

Владимир Болгарски: А. П. Смирнов: „Аз не можах да се разколебая българския дух в чувашката научна общност...“

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Смирнов, Алексей Петрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.