Направо към съдържанието

Александър Шепелев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Шепелев
Роден
Починал
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Наградиорден „Света Анна“
орден на свети Владимир (1878)
Орден „Свети Станислав“

Александър Шепелев (на руски: Александр Александрович Шепелев) е руски офицер, участник в Руско-турската война от 1877–1878 година и управител на Пловдив в периода на Временното руско управление.[1]

Шепелев завършва Николаевското инженерно училище през 1859 година като инженер-прапоршчик. Служи последователно в сапьорен батальон и в гренадирски полк. Участва в потушаването на Полското въстание от 1863–1864 година. По-късно постъпва в Николаевската генералщабна академия и я завършва с чин щабс-капитан. От края на 60-те години Шепелев служи в азиатския отдел на главния щаб на руската армия. В началото на 70-те събира сведения за щаба от Туркестан, Киргизстан и други части на Централна Азия, завоювани от руската армия.[1]

По време на войната с Османската империя от 1877 година Шепелев е с чин полковник, получава ордени „за храброст и разпоредителност“. В края на войната е назначен за пловдивски губернатор.[1] Заедно с княз Алексей Церетелев представлява Русия в международната комисия, която изработва Органическия устав, регламентиращ политическото и административното устройство на Източна Румелия.[2]

След оттеглянето на руските власти от България, през 1882 Шепелев е произведен в чин генерал-майор. От 1883 до смъртта си завежда канцеларията на началника на гражданската администрация в Кавказ.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Русский биографический словарь. Том 23. Санкт-Петербург, Типография главного управления уделов, 1911. с. 96. Посетен на 9 май 2015
  2. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 125-126. Посетен на 9 май 2015.