Александър Усик
Прякор: Украйнския викинг
| Александър Усик | |
_(cropped).jpg) Александър Усик през 2022 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Националност |  Украйна |
| Роден | |
| Категория | полутежка - тежка |
| Височина | 190 см |
| Тегло | 96 кг |
| Стил | обратен гард |
| Гард | обратен |
| Размах | 78 in (198 см) |
| Треньор | Джеймс Али Башир |
| Активни години | активен |
| Резултати | |
| Световен шампион | абсолютен в полутежка категория |
| Мачове | 23 |
| Победи | 23 |
| Победи с нокаут | 14 |
| Загуби | 0 |
| Загуби с нокаут | 0 |
| Равенства | 0 |
| Александър Усик в Общомедия | |
Александър Усик (на украински: Олександр Усик), роден на 17 януари 1987 г. в Симферопол, е украински боксьор.
Той е бивш абсолютен шампион в полутежка категория за професионалисти и настоящ абсолютен световен шампион в тежка категория притежаващ и 5-те колана ,олимпийски шампион от Лондон 2012 в полутежка категория, световен шампион по бокс (2011) и европейски шампион по бокс (2008).
Усик има 3 деца. Приятел е с украинските легенди в лека категория Василий Ломаченко и Владимир Кличко.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Александър Усик е роден в Симферопол, Украинска СССР. На 15 играе футбол в академията на местния СК Таврия. През 2002 Усик започва с бокса.
Аматьорски бокс
[редактиране | редактиране на кода]На Световното първенство през 2011 г. побеждава Артур Бетербиев и Теймур Маммадов и печели световната титла в тежка категория, както и олимпийска квота.
На Летните олимпийски игри 2012 в Лондон Усик печели златен медал, побеждавайки Артур Бетербиев, Тервел Пулев и Клементе Русо.
През октомври 2012 г. Усик официално приключва с аматьорския бокс; подписва договор с WSB (Световни серии по бокс) и преминава в полупрофесионалните серии по бокс. Играе сезон за новосъздадения клуб „Украински отомани“.[1].
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]Олимпийският шампион Александър Усик взема решение да премине в професионалния бокс и подписа контракт с компанията на братя Кличко K2 Promotions на 25 септември 2013 г. [2]
На 11 септември 2013 дебютира срещу Фелипе Ромеро с победа с нокаут. Украинецът прави рекорд 4 – 0, преди да се бие за първата си титла (всички победи са с нокаут).
Първа титла
[редактиране | редактиране на кода]Усик печели интерконтиненталната титла на WBO в полутежка категория след победа с нокаут над южноафриканеца Даниел Бруу. Защитава пояса си преди да се изправи за световната титла.
Шампион на WBO
[редактиране | редактиране на кода]През юни 2016 Кшищоф Глоуацки е принуден да защитава титлата си срещу Усик. Мачът се състои в Гданск, Полша. Усик печели с единодушно съдийско решение и след това прави две успешни защити
Световни боксови супер серии
[редактиране | редактиране на кода]Александър Усик срещу Марко Хук
[редактиране | редактиране на кода]В четвъртфиналния мач на турнира Усик трябва да се бие с Марко Хук в Германия. В мача е заложен пояса на WBO в полутежка категория. Усик защитава колана си с технически нокаут в десетия рунд.
Александър Усик срещу Майрис Бриедис
[редактиране | редактиране на кода]Победителите от двата полуфинала Усик – Бриедис и Гасиев – Дортикос ще се изправят във финалния мач от турнира. Победителят ще бъде абсолютен шампион в полутежка категория и ще му бъде връчен трофея Мохамед Али и чек от 10 милиона долара.
Срещата се проведе в Рига, Латвия и са заложени поясите на WBC и WBO в полутежка категория.
В началото на мача Бриедис започна добре, но шампионът от Лондон 2012 е по-убедителен във втората половина на мача и спечели 12-рундовата битка и втората си титла на световно ниво. В другия мач Мурат Гасиев победи Юниер Дортикос с нокаут в третия рунд.
Абсолютен шампион – Александър Усик срещу Мурат Гасиев
[редактиране | редактиране на кода]Олександър Усик и Мурат Гасиев е финалът на уникалния турнир Световни боксови суперсерии в полутежка категория. В допълнение победителят от супер битката в Москва ще получи специалния трофей на името на Мохамед Али, както и чек за $10 млн.
Усик победи Марко Хук и Майрис Бриедис, а Гасиев победи Кжищов Влодарчик и Юниер Дортикос.
Усик доминираше напълно в мача, като разчиташе на своята маневреност и техника, нанесе много удари и не търсеше на всяка цена нокаут, а по скоро победа по точки, докато Гасиев така и не успя да попречи на плана му. В крайна сметка украинецът категорично спечели, след като съдиите написаха в картите си 120:108, 119:109, 119:109.
Договор с Matchroom Boxing
[редактиране | редактиране на кода]Олександър Усик подписа промоционален договор с британската промоутърска компания Matchroom Boxing. „Matchroom“ ще представлява Усик, заедно с K2 Promotions. Това сътрудничество се очаква да доведе до организирането на битка между Усик и бившият шампион в полутежка категория Тони Белю.
Критиците
[редактиране | редактиране на кода]На 7 май 2020 г. украинските боксьори Александър Усик и Васил Ломаченко бяха добавени към базата данни на сайта "Миротворец". Те бяха обвинени в отричане на руската агресия, участие в антиукраински пропагандни дейности на Русия (страната агресор), манипулиране на обществено значима информация. Те също така бяха наречени противници на независимостта на украинското православие от контролираната Русия.[1]
